— Не — поклати глава Рагнар и повече не промълви до последния удар. Този удар бе нанесен с две ръце и прониза корема на Кяртан, ризницата и земята отдолу. След него Рагнар остави Сърцеразбивача да стърчи и отстъпи назад, докато врагът му се гърчеше в смъртна агония. Вирна глава в дъжда и извика нагоре към облаците: — Татко! Татко! — Така съобщаваше на Рагнар-старши, че злодейството срещу него най-сетне е отмъстено.
Тира също искаше мъст. Тя бе наблюдавала мъките на Кяртан приклекнала сред кучетата си, но сега се изправи, даде им команда и те затичаха нататък. Бяха останали двайсетина от вълкоподобните зверове и първата ми мисъл бе, че иска от тях да изядат трупа на Кяртан, но вместо това те наобиколиха с ръмжене Рагнар.
— Къде се губиш досега? — викна му гневно Тира. — Защо не дойде по-рано?
Той я изгледа потресено.
— Дойдох веднага щом…
— Заряза ме тук, докато си живееше живота! — Кучетата, долавящи скръбта й, напираха към Рагнар с настръхнали козини, провесили езици от окървавените си муцуни, чакащи само един знак, за да го разкъсат на парчета. — Заряза ме! — нареждаше Тира, минавайки през тях, за да застане лице в лице с брат си. После рухна на колене и започна да плаче. Понечих да я успокоя, но животните се озъбиха насреща ми и трябваше да отстъпя. Тя продължи да се тресе в ридания, а мъката й бе толкова безгранична, колкото бурята, вилнееща над Дънхолм. — Ще те убия! — изкрещя на Рагнар.
— Тира, чуй ме — започна той.
— Остави ме да гния тук! — отсече тя, сетне се изправи и лицето й внезапно доби напълно нормален вид, така че някогашната хубост пролича под белезите и мръсотията. — Цената за моите мъки ще е твоят живот — рече с равен глас.
— Не — обади се някой. — Не бива да става така.
Обърнах се и видях отец Беока. Той бе чакал, прислонен под арката на портата, а сега прекосяваше със строг вид сцената на кръвопролитието.
— Проклет свещеник! Мъртъв си! — процеди Тира, като се загърчи пак подобно на вещица и нададе едно от своите нечленоразделни възклицания. Кучетата се насочиха към Беока, а тя ги подканяше с викове: — Дръжте! Убийте го!
Затичах се да му помогна, но се оказа, че няма нужда от помощта ми.
Християните често говорят за чудеса и аз винаги съм искал да стана свидетел на поне едно от тях. Разправят истории за слепци, които проглеждат, сакати, които прохождат, и прокажени, които се изцеляват. За хора, ходещи по вода, и дори за такива, възкръсващи от мъртвите. Все съм казвал, че ако видя нещо подобно, веднага ще се покръстя, макар и духовниците да настояват, че истинската вяра не се нуждаела от доказателства. Но случилото се в онзи ден, под проливния дъжд, действително се доближаваше до чудо.
Отец Беока, плетейки нозе в изкаляните си поли, навлезе право сред масата от свирепи зверове, а те, вместо да го нахапят, се дърпаха встрани и тихо скимтяха, сякаш се бояха от кривогледото, куцо човече. През цялото време той не откъсваше взор от Тира, чиито крясъци постепенно стихнаха, а после преминаха в хленч. Туниката й бе разкопчана, разкривайки прорязаната от белези голота, затова Беока сне прогизналото расо от раменете си и я загърна в него. Тя продължи да ридае, закрила лице с длани. Кучетата виеха съчувствено, а Рагнар просто гледаше. Мислех, че отецът ще я отведе, но вместо това той улови главата й с две ръце и я разтърси. Разтърси я рязко и силно, като извика към небето:
— Боже милостиви, избави тая клетница от Лукавия! Прогони Абадон от нея!
Тира изпищя, а псетата вирнаха муцуни и започнаха да вият в дъжда. Рагнар стоеше неподвижно. Беока разтърси главата й отново, толкова енергично, че се уплаших да не й счупи врата.
— Прогони демоните, Господи! Покажи всеопрощаващата си любов и милосърдие! — Все така отправил взор към облаците, той впи пръстите на сакатата си ръка в косата на Тира и в повехналите вейки бръшлян, заклати главата й напред-назад и занарежда с глас, силен и звучен като на предводител на бойното поле: — В името на Отца и Сина и Светия дух заповядвам ви, демони нечестиви, да излезете от тая жена! Хвърлям ви в геената огнена! Прокуждам ви! Пращам ви в пъкъла, отдето сте излезли, до края на вечността и го правя името на Отца, на Сина и на Светия дух! Вън от нея! Вън!
И изведнъж Тира започна да плаче. Не да ридае, да пищи и да се тръшка, а да плаче кротко, положила глава върху рамото на Беока. Той я прегърна, приласка я до себе си я и ни изгледа с негодувание, сякаш всички ние, със своите жестоки лица, страховити оръжия и опръскани в кръв доспехи, бяхме съюзници на демоните, което бе прогонил.