Настана мигът да вървим. Гутред и аз вече бяхме надянали доспехите, конете ни бяха оседлани и оставаше единствено да препуснем, за да се присъединим към силите на Рагнар, но Гутред бе изгубил кураж вследствие на случката. На излизане от църквата ме дръпна настрани.
— Би ли попитал Рагнар дали той не го е сторил? — попита умолително. — Или пък някой от хората му?
— За Рагнар ти гарантирам — свъсих вежди. — Ако наистина държиш да откриеш виновника, по-добре претърси тях — посочих към Ейдън и неговите придружители, които пред лицето на надвисналата заплаха нямаха търпение да поемат към Бебанбург, но не смееха да тръгнат, докато конниците на Ивар пазеха брода през река Суейл. Гутред ги бе поканил да се присъединят към битката, но те бяха отказали и сега само чакаха сгоден момент да се измъкнат.
— Покръстен човек никога не би сторил подобно светотатство! — ревна Хротуерд. — Това е дело на езичник!
Гутред беше раздвоен. Все още вярваше в християнската магия и приемаше кражбата като лоша поличба. Отказваше да заподозре Ейдън, но други заподозрени липсваха, затова реших да го улесня. Извиках Финан и му го посочих.
— Този мъж — рекох — е християнин. Християнин ли си, Финан?
— Да, господарю.
— Освен това е ирландец, а ирландците са известни със своята гадателска дарба. Той ще открие твоята светиня.
— Наистина? — погледна го обнадеждено Гутред.
Финан, който притежаваше гадателска дарба не повече от мен, се постара да си придаде тайнствен вид.
— Нищо по-лесно — рече с увереност.
— Направи го тогава, Финан — казах, — докато аз убия Ивар. И щом разбереш кой е виновникът, ни го доведи.
— Дадено, господарю.
— Сигурен ли си, че този ирландец ще се справи? — попита ме Гутред, преди да яхнем конете.
— Ще дам на църквата всичките си пари — произнесох достатъчно силно, та гласът ми да стигне поне до десетина души наоколо, — а също ризницата, шлема, гривните и мечовете си, ако Финан не открие както реликвата, така и крадеца. Той произхожда от племе на ясновидци. Чу ли това, отче? — обърнах се към Хротуерд. — Обещавам на църквата всичко, което имам, ако Финан не пипне крадеца!
Хротуерд не намери какво да възрази и ми хвърли изпепеляващ взор. Обещанието ми бе направено публично и свидетелстваше за моята невинност, затова се задоволи само да се изплюе в копитата на жребеца ми. Гизела, която го държеше за юздите, трябваше да отстъпи встрани, за да избегне храчката. Докато оправях стремето си, тя ме докосна по рамото.
— Финан наистина ли може да намери това нещо?
— О, да — уверих я.
— Защото има гадателска дарба?
— Не, любов моя — отвърнах тихо. — Защото той го е откраднал по мое нареждане. Вероятно сега е скрито под някоя купчина тор.
Усмихнах й се съзаклятнически, а Гизела се изкиска. Сетне пъхнах крак в стремето и вече се готвех да се метна на коня, когато тя отново ме спря.
— Внимавай! Ивар е страховит воин.
— Той е от рода Лотброк. Всички от неговия род са такива и обичат сраженията. Но се бият като кучета, с бяс и свирепост. Затова накрая и умират като кучета.
Качих се в седлото и поех от Гизела шлема и щита си. Докоснах я по ръката за сбогом, после пришпорих коня и препуснах след Гутред на юг, за да се присъединя към стената от щитове. Тя беше къса — стената на Ивар я превъзхождаше поне двойно на дължина, което означаваше, че лесно може да ни обхване и да започне да ни изтребва от краищата навътре. Стигнеше ли се до битка, щяхме да загубим и противникът ни го знаеше. Строят му бе целият настръхнал от бляскави остриета, шумно предвкусващ победата. Мечове и брадви блъскаха по щитовете, изпълвайки широката долина на река Суейл с глух тътен. Този тътен стана гръмовен, щом знамето на Ивар с двата гарвана се издигна над центъра на редицата. Под знамето имаше група от десетина конници, които се отделиха и препуснаха към нас. Сред тях различих самия Ивар, както и плъхоподобния му син. Гутред, Стеапа, Рагнар и аз излязохме на известно разстояние напред и ги зачакахме. Както и се надявах, Ивар яздеше моя черен жребец Уитнер, което щеше да ми даде повод да се заям с него. Но за момента изчаквах, оставяйки инициативата на Гутред. Ивар ни оглеждаше един подир друг. Учуди се от моето присъствие, но премълча. Подразни се, щом видя Рагнар, и се впечатли от гигантския ръст на Стеапа, но пренебрегна и трима ни, като вместо това се обърна към Гутред: