— Страхливец — опрях Змийския дъх в гърлото му. — Крадец.
Той нададе неистов рев и се извъртя, за да ме нападне странично, но аз предвидих маневрата му. После с рязко движение стоварих своето острие върху дясната му китка. Това го закова на място, защото костите се счупиха.
— Хайде да видим как ще се сражаваш сега — казах и замахнах отново, избивайки меча му. В очите му се появи ужас. Не от наближаващата смърт, а от това, че ще умре без оръжие в ръка. Опита да отстъпи заднешком, за да го вземе, но аз го наръгах в крака, достатъчно силно, за да го раня и да го накарам да падне на колене. После съборих шлема от главата му и застанах зад него. — Той ме направи роб и открадна коня ми — викнах на наблюдаващите ни войници. — Но все пак е Лотброк. — Наведох се, хванах неговия меч за острието и му го подадох.
— Благодаря — улови го той.
После го убих. Главата му почти се отдели от раменете и той се строполи с хърхорене в тревата. Дори докато тялото му потреперваше в предсмъртни спазми, продължаваше да стиска оръжието си. Ако го бях оставил да умре без него, много от датчаните щяха да решат, че съм проявил ненужна жестокост. Те разбираха, че сме врагове и че имам основание да го погубя, но това още не ми даваше право да го лиша от Валхала. А един ден, мина ми през ума, Ивар и чичо му щяха да ме посрещнат там. Защото Валхала е мястото, където пируваме със своите врагове, припомняме си някогашните битки и ги водим отново.
Зад гърба ми се разнесе писък. Обърнах се и видях Ивар-младши, неговия син, да се носи в галоп насреща ми. Нападаше също като баща си, преливащ от сляпа и безразсъдна ярост. Наведе се от седлото, за да ме съсече, но аз пресрещнах меча му със своя, а Змийския дъх бе далеч по-добре изработен. Ръката ми се разтърси от удара, но острието на Ивар се счупи надве. Той профуча по ливадата, държейки остатъка, а двама от войниците на баща му го настигнаха и отведоха насила, преди да е пострадал.
Повиках Уитнер и той дойде при мен. Потупах го по муцуната, улових се за седлото и се метнах на гърба му. После се обърнах към останалите без предводител войници на Ивар и направих знак на Гутред и Рагнар да се присъединят към мен. Заедно приближихме на двайсетина крачки от ярко боядисаните датски щитове.
— Ивар Иварсон отиде във Валхала — извиках — и смъртта му бе достойна! Аз съм Утред Рагнарсон, мъжът, който погуби Уба Лотброксон. А това е моят приятел ърл Рагнар, убиецът на Кяртан Жестокия! Ние служим на крал Гутред.
— Християнин ли си? — попита някой.
Показах амулета си с чука на Тор. Вестта за гибелта на Кяртан се предаваше по дългата редица от щитове, брадви и мечове.
— Не съм от християните — отвърнах, щом отново се възцари тишина. — Но съм виждал тяхната магия. Те я използваха срещу крал Гутред! Нима никой от вас не е ставал жертва на магьосници? Не ви ли се е случвало жените ви да боледуват, а добитъкът да мре? Знаете за какво говоря, а магията на християните е много силна! За да я правят, те си служат със съсухрени трупове и отрязани глави и ето че омотаха в заклинанията си и нашия крал! Но техният вещер допусна грешка. Стана прекалено алчен и снощи отмъкна съкровище от крал Гутред. И Один разкъса дяволските му козни!
Обърнах се в седлото и видях, че Финан най-сетне се задава откъм крепостта, придружен от Ситрик. Оказа се, че част от духовниците се опитали да ги задържат и се завързала схватка. За щастие, десетина от датчаните на Рагнар се намесили и ето че сега Финан благополучно препускаше през пасището, като водеше и отец Хротуерд. Всъщност водеше бе силно казано. Той просто стискаше в юмрук кичур от косата на свещеника, а последният нямаше друг избор, освен да подтичва край коня му.
— Това е християнският вещер, наречен Хротуерд! — извиках. — Той доби власт над крал Гутред чрез своите заклинания, чрез магията на труповете. Но вече е разкрит и магията му е развалена. Питам ви сега какво да правим с него?
Отговорът можеше да бъде само един. Датчаните отлично знаеха, че Хротуерд е съветникът на Гутред, комуто дължат идеята за църковния десятък. Междувременно отецът бе коленичил на тревата, простирайки умолително ръце към краля.