Другият въздъхна, сякаш тази новина го е опечалила.
— Ивар няма да остане доволен.
— Къде е Ивар? — оживи се леко Болти.
— Доколкото знам, някъде в долината на Туеде и води шотландския крал Аед като танцуваща мечка със себе си. — Свен сякаш се наслаждаваше на тази имитация на дружески разговор, придаваща лустро на почтеност на извършващия се пладнешки грабеж.
— Е — промени темата, като поспря, за да пръдне отново, — с какви стоки търгуваш?
— Кожи, вълна, платове, грънци — заизрежда Болти, сетне спря, боейки се да не е казал твърде много.
— Аз пък търгувам с роби — рече Свен. — А този — посочи мъжа до себе си — е Гелгил. Той купува робите от мен, а ти водиш три млади жени, от които с него можем да изкараме добра печалба. Колко ще платиш, за да ги откупиш? Предложи ми достатъчно и можеш да си ги задържиш. — Той се усмихна дружески, сякаш предложението му бе най-естественото нещо на света.
Болти остана като втрещен, но после измъкна кесията изпод дрехата си и започна да отброява сребро на масата. Свен наблюдаваше трупащите се монети и щом ръката на другия се забави, само го подкани с насърчителен жест. Накрая се насъбраха трийсет и осем шилинга.
— Това е всичко, което имам, милорд — рече смирено Болти.
— Всичко, което имаш? Съмнявам се, Болти Ериксон. Но ако е вярно, ще ти позволя да запазиш една дъщеря и едно от ушите си. Другото ще остане при мен за спомен. Какво ще кажеш, Гелгил? — обърна се Свен към седящия до него.
Гелгил бе странно име и аз предположих, че мъжът с черното наметало е дошъл отвъд морето, защото най-доходоносните пазари за роби бяха в Дифлини в далечна Франкия. Онзи отвърна нещо, което не успях да доловя, и Свен кимна.
— Доведете момичетата тук — викна на хората си. Болти ме погледна ужасено, сякаш очакваше да ги спра, но аз не сторих нищо, когато двама от тях се упътиха към чакащата група.
Докато войниците нареждаха на Хилд и близначките да слязат от конете, Свен бъбреше за предстоящата реколта. Съпровождачите, наети от Болти, наблюдаваха безучастно случващото се. Жена му се опита да протестира, но после избухна в истеричен плач, докато водеха дъщерите й и Хилд към масата. Свен ги приветства с престорена учтивост, а Гелгил стана да ги огледа, опипвайки телата им, сякаш бяха добичета за продан. Видях как Хилд потрепери, щом бръкна в пазвата й, за да провери стегнатостта на гърдите й. Но интересът му бе насочен основно към по-младите.
— По сто шилинга за всяка — рече със странен акцент, след като ги инспектира. — Без тази — кимна към Хилд. — За нея петдесет.
— Но тя е хубава — възрази Свен. — Другите приличат на прасенца.
— Близначки са — поясни Гелгил. — Близначките се харчат добре. А високата е твърде стара. Сигурно е на деветнайсет или двайсет.
— Девствеността е толкова ценна стока — обърна се Свен към търговеца. — Не си ли съгласен?
Болти трепереше от глава до пети.
— Ще ти платя по сто шилинга за всяка от дъщерите си — рече отчаяно.
— О, не — поклати глава Свен. — Толкова иска Гелгил. Аз също трябва да припечеля нещо. Можеш да ги задържиш и трите, ако ми платиш общо шестстотин шилинга.
Цената бе астрономическа и тъкмо това бе идеята, но Болти не се сепна от нея.
— Само две от тях са мои, милорд — провлачи жаловито и посочи към мен. — Третата е негова жена.
— Твоя? — изгледа ме Свен. — Водиш жена, прокаженико? Значи оная работа още не ти е окапала? — Явно намираше това за забавно и войниците наоколо се засмяха угоднически. — И какво ще ми платиш за своята женичка?
— Нищо — отвърнах.
Той се почеса по задника. Войниците продължаваха да се хилят. Бяха свикнали да виждат съпротива и да я смазват и им бе забавно да наблюдават как господарят им дере кожи от пътниците. Свен си наля още пиво.
— Хубави гривни имаш, прокаженико, а шлемът няма да ти трябва, щом пукнеш, затова ето какво ще ти предложа. Дай ми ги и си върви с жената по живо, по здраво.
Аз не помръднах, нито продумах, но леко стиснах с колене хълбоците на Уитнер и усетих потръпването на едрото животно. То бе свикнало с битки и копнееше да се впусне напред. Може би Свен долови напрежението на жребеца, защото от мен не се виждаше друго освен страховития шлем с вълчата муцуна и черните дупки на очите. Във всеки случай през лицето му премина сянка. Но вече бе вдигнал залога и не можеше да отстъпи, ако искаше да съхрани достойнството си. Трябваше да играе докрай.