— А вричаш ли се да служиш на крал Гутред?
— Да.
— И да бъдеш враг на всички негови врагове?
— Винаги.
— И да славиш името на свети Кътбърт до края на дните си?
— И това също.
— Тогава можеш да целунеш светията.
Наведох се през ръба на ковчега по посока на скръстените ръце.
— Не! — изпротестира Едред. — По устата!
Провлачих колене напред, превих гръб и целунах сухите, дращещи устни.
— Слава на Бога — възкликна Едред. После накара и Гутред да се закълне във вярност на Кътбърт, а цялата църква стана свидетел как кралят роб коленичи и целуна трупа. Монасите запяха, а на паството бе разрешено да мине покрай ковчега и да види светите мощи. Щом дойде редът на Хилд, тя цялата потрепери, по лицето й рукнаха сълзи, а нозете й се подкосиха, така че трябваше да я вдигна и отведа встрани. Уилибалд остана не по-малко впечатлен, но неговото лице просто грееше от радост. Колкото до Гизела, тя не се поклони на трупа. Само го огледа с любопитство, но той очевидно не значеше нищо за нея, от което си направих извода, че още е езичница. Сетне с усмивка вдигна очи към мен и те ми се сториха по-ярки дори от рубина върху пръста на светеца.
Така Гутред се възцари в Кеър Лигалид. За мен всичко представляваше пълна безсмислица, но това бе магическа безсмислица. Мъртвият мечоносец се врече във вярност на един покойник, а робът стана крал. Боговете се превиваха от смях.
Много по-късно проумях, че съм постъпил точно както би искал Алфред. Налял съм вода в мелницата на неговата църква. По онова време се водеха две войни. По-явната бе между саксонци и датчани, но имаше и друга, между християнство и езичество. Повечето саксонци бяха християни, а повечето датчани — езичници, поради което изглеждаше, че двете съвпадат, но в Нортумбрия благодарение на хитростта абат Едред конците се оплетоха.
Избирайки Гутред за крал, Едред на практика приключи войната между саксонци и датчани в Кумбраланд. Гутред, естествено, беше датчанин, което означаваше, че сънародниците му ще го следват. Но понеже бе провъзгласен за владетел от саксонски духовник, саксонците бяха не по-малко склонни да го подкрепят. Така двете най-големи враждуващи племена в Кумбраланд се обединиха. Бритите, от които имаше немалко из тези места, също бяха християни и техните свещеници ги посъветваха да приемат избора на Едред, което те и сториха.
Да провъзгласиш някого за крал е едно, а това той да се закрепи на власт — съвсем друго, но Едред бе премислил тактиката си удачно. Гутред имаше добро сърце, но също бе син на покойния Хардикнут, назовал себе си крал на Нортумбрия, така че имаше претенции към короната, а никой от тановете на Кумбраланд не бе достатъчно силен да ги оспори. Те се нуждаеха от общ предводител, защото твърде дълго се бяха боричкали помежду си, а също бяха страдали от нашествията на норвежците от Ирландия и на диваците от Страт Клота. Обединявайки датчани и саксонци, Гутред разполагаше със значително по-големи сили да се опълчи на тяхната заплаха. Сред местните владетели имаше само един потенциален съперник на име Улф — датчанин, притежаващ земи южно от Кеър Лигалид. Той бе по-богат от всеки друг тан в Кумбраланд, но стар, сакат и без синове, поради което се врече в лоялност на Гутред. Неговият пример убеди и още датчани, че това е верният път. Те коленичиха един подир друг пред новия крал, а той ги изправяше, поздравяваше ги по име и ги прегръщаше.
— Май наистина трябва да стана християнин — каза ми в утрото след пристигането ни.
— Защо?
— Вече ти обясних защо. За да покажа благодарност. Впрочем не трябва ли да се обръщаш към мен с „милорд“?
— Да, милорд.
— Боли ли според теб?
— Кое, да те наричам „милорд“?
— Не — изсмя се Гутред. — Да се покръстиш.
— От къде на къде ще боли?
— Знам ли. Не те ли приковават за кръст или нещо подобно?
— Разбира се, че не. Просто те окъпват с вода.
— Аз и без това се къпя — смръщи вежди той. — Защо саксонците не се къпят? Нямам предвид теб, ти се къпеш, но повечето саксонци — не. Да не би да им харесва да ходят мръсни?
— От къпането може да се простудиш.
— Е, аз не се простудявам. Та това било, значи? Просто едно окъпване?
— Да, и трябва да приемеш правилата им.
— Като например да се откажеш от другите богове?
— Естествено.
— И да имаш само една жена?