Ето това представляваше Нортумбрия — територия на съперничещи си господари, никой от които нямаше особена причина да ме обича, а двама от които и желаеха смъртта ми. И все пак тя бе мой дом. Тук имах сметки за разчистване и затова трябваше да следвам пътя на меча.
Пътя на кръвната вражда. Възникнала преди пет години, в нощта, когато Кяртан и хората му нападнаха дома на ърл Рагнар. Те запалиха сградата, а сетне избиха хората, бягащи от пламъците. Рагнар ме бе отгледал и аз го обичах като баща, а смъртта му още оставаше неотмъстена. Той имаше син и мой приятел, носещ същото име като него, но Рагнар-младши не можеше да осъществи разплатата, защото бе заложник в Уесекс. Затова на мен се падаше да отида на север, да намеря Кяртан и да го убия. А също и сина му, Свен Едноокия, който бе похитил дъщерята на Рагнар. Дали Тира бе още жива? Нямах представа. Знаех само, че съм се заклел да отмъстя. На моменти, докато теглех веслото в кораба на Торкилд, ми се струваше, че постъпвам глупаво да се завръщам в Нортумбрия, където е пълно с мои врагове. Но съдбата ме тласкаше неумолимо, а когато най-сетне свърнахме в широкото устие на река Хъмбър, в гърлото ми заседна буца от вълнение.
Гледката не бе нищо особено — ниски, тинести брегове, прозиращи през ръмящия дъжд, надвиснали върби в плитчините, бележещи леглата на скрити потоци и големи петна от тиня и водорасли, изпъстрящи сивкавата вода. Но тази река водеше към Нортумбрия и аз вече знаех, че съм взел правилното решение. Тук бе моят дом. Не Уесекс, с неговите тучни поля и полегати хълмове. Уесекс бе цивилизован, опитомен от краля и от църквата, но тук, на студения въздух, нещата бяха малко по-диви.
— По тези места ли живееш? — попита Хилд, щом руслото взе да се стеснява и от двете страни.
— Моята родина е по̀ на север. Ето там е Мерсия — посочих южния бряг на реката, — а от другата страна е Нортумбрия. Отвъд Нортумбрия започват варварските земи.
— Кои са варварите?
— Скоти — отвърнах и се изплюх през борда. Преди да се появят датчаните, скотите бяха основните ни врагове. Постоянно нахлуваха откъм север, но после и те, подобно на нас, бяха подложени на нападенията на викингите. Това намали заплахата от тях, но не я премахна съвсем.
Загребахме нагоре по река Уз. Веслата се движеха ритмично в такт с нашите песни, а корабът се плъзгаше плавно под надвиснали клони, покрай гори и ливади. С навлизането ни в Нортумбрия Торкилд махна резбованата кучешка глава от носа, за да не тревожи местните духове. Същата вечер под безоблачно небе стигнахме Йоферуик — главния град на Нортумбрия. Тук бе убит моят баща, а аз, осиротял, бях поет от Рагнар-старши, който ме отгледа и ми вдъхна любовта към датчаните. В този момент аз не гребях, защото бях опъвал мишци цял ден и Торкилд ме бе освободил от смяна. Стоях на носа и се взирах в дима, виещ се над покривите на къщите. После сведох очи надолу към водата и видях първия плаващ труп. Беше на момче, десетина-единайсет годишно, чисто голо, като се изключи препаската около кръста. Гърлото му бе прерязано, но кръв нямаше — дълбоката рана бе чисто измита от водите на река Уз. Дългата му светла коса се поклащаше под повърхността.
Подминахме още две тела, а после вече бяхме достатъчно близо до укрепените стени, за да видим, че по тях има прекалено много хора — хора с копия и щитове. Други стояха покрай кея с ризници и извадени мечове и ни наблюдаваха подозрително. Торкилд даде заповед на висок глас и всички гребла се вдигнаха, а от неподвижните им лопати закапа вода. Корабът продължи да плава по инерция под звука на писъците, носещи се от вътрешността на града.
Бях се прибрал у дома.
Глава първа
Торкилд остави кораба да се върне стотина крачки назад по течението, сетне заби носа му в тинята и скочи на брега близо до една върба. Завърза го с ремък от тюленова кожа за дънера на дървото и се огледа боязливо по посока на въоръжените мъже.
— Ти — посочи ме с пръст, след като се качи обратно на борда. — Иди да разбереш какво се случва.
— Случват се неприятности — отвърнах. — Трябва ли ти да знаеш повече?
— Трябва ми да разбера дали всичко е наред с моя склад. А не ми се ще да разпитвам сам, затова е по-добре да го сториш ти.
Беше ме избрал, защото бях воин и нямаше да изгуби нищо, ако загинех. Повечето от гребците му умееха да се бият, но той правеше всичко възможно да избягва сраженията, защото търговията и кръвопролитията са лоши партньори. Въоръжените мъже вече слизаха надолу по брега към нас. Бяха шестима, но доближаваха колебливо, защото екипажът на Торкилд наброяваше двойно повече, а всеки от тези обветрени мореплаватели имаше брадва и копие подръка.