И хората на Халиверфолкланд, живели в сянката на предстоящия сблъсък със страховития Ивар, тържествуваха, защото най-голямата пречка пред управлението на Гутред в Нортумбрия бе премахната. Той най-сетне наистина можеше да се нарече крал, защото бе такъв. Крал Гутред.
Глава четвърта
Научихме, че се е състояла битка — небивала, страховита сеч, в която цяла долина се напоила с кръв, а Ивар Иварсон, най-могъщият датчанин на Нортумбрия, бил победен от Аед Шотландски.
Жертвите и от двете страни били чудовищни. Чухме повече подробности на следващата сутрин, когато пристигнаха още близо шейсет оцелели. Бяха пътували вкупом цялата нощ, за да не бъдат заловени от Кяртан, и още се съвземаха след преживяната касапница. Ивар, както научихме, бил подмамен в низината около руслото на една река, където смятал, че се е укрил Аед. Но това било клопка. Хълмовете от всички страни гъмжали от хора от племената, които с дивашки крясъци се спуснали през храсталаците и мъглата, сечейки датските редици.
— Трябва да имаше хиляди — сподели един от мъжете, все още тресейки се от ужас.
Стените от щитове на Ивар отначало издържали на напора, но аз можех да си представя на какво изпитание са били подложени. Баща ми неведнъж се бе сражавал със скотите и ги описваше като демони — безумни, виещи, кръвожадни демони. Датчаните ни разказаха как се окопитили след първата атака и с копия и мечове започнали да косят варварите. Но непрестанно прииждали нови и нови орди, които се катерели с писъци през собствените си мъртъвци. Разчорлените им коси били опръскани с кръв, остриетата им свистели и Ивар започнал да се оттегля на север от долината, мъчейки се да достигне по-висок терен. Но това означавало да си проправи пътека със сеч през жива плът, а той не успял. Тогава Аед повел личната си гвардия срещу най-добрите му воини. Мечовете звънтели, щитовете се цепели и мъжете един по един падали мъртви. Самият Ивар, по думите на оцелелите, се бил като дявол, но бил пронизан в гърдите, сетне посечен в крака и хората му го извлекли зад стената от щитове. Той беснеел и се дърпал, искал да умре лице в лице с врага, но те го удържали и отблъсквали скотите, докато не паднала нощта.
Ариергардът на датската колона още се държал и оцелелите, макар и почти всички ранени, отвели водача си надолу по реката. Синът му, също на име Ивар, едва шестнайсетгодишен, ги организирал за отчаян пробив и те успели да разкъсат пръстена. Впуснали се да прекосяват реката в тъмното, при което още десетки хора загинали, някои удавени от тежестта на собствените си доспехи, а други изклани из плитчините. Все пак около една шеста от цялата армия успяла да стигне отсрещния бряг. Там се скупчили, слушайки воплите на умиращите и бесния вой на скотите. Призори се приготвили за отбрана, очаквайки врагът да ги последва, но хората на Аед също били изтощени колкото тях.
— Избихме стотици — рече мрачно един от войниците и по-късно научихме, че е вярно и че Аед се е върнал с тежки загуби обратно на север да ближе раните си.
И така, Ивар бе жив. Победен, но жив. Мълвата бе, че се крие из хълмовете от страх да не бъде заловен от Кяртан. Гутред изпрати сто конници да го издирват и те откриха, че хора на Кяртан също претърсват околността. Ивар, знаейки, че рано или късно ще го хванат, предпочете да стане пленник на Гутред, отколкото на жестокия Кяртан и се предаде на отряд от хора на Улф. Те доведоха ранения ърл в лагера един ранен следобед. Ивар не можеше да язди, затова го носеха върху щит. Придружаваше го синът му и още трийсетина бойци, някои от тях в не по-малко окаяно състояние от предводителя си. Щом разбра обаче, че ще срещне човека, узурпирал трона на Нортумбрия, Ивар настоя да го стори на собствените си крака. И се изправи. Не знам как успя, но се насили да извърви крачките без чужда помощ, подпирайки се на копието, което използваше вместо патерица. Лицето му се гърчеше от убийствената болка, но също и от гордостта, че не е позволил да го носят като сакат в присъствието на Гутред. Погледът му бе предизвикателен и гневен.
Никога по-рано не го бях виждал, защото бе израснал в Ирландия, но досущ приличаше на баща си, Ивар Безкостния — мършав, с лице като череп и хлътнали очи. Русолявата му коса бе вързана отзад на тила, а видът му излъчваше същата мрачна враждебност и сила.
Гутред чакаше пред входа на манастира, а гвардията му се бе строила в две редици, между които Ивар трябваше да премине. Край Гутред стояха неговите най-приближени, включително абат Едред, отец Хротуерд и останалите духовници. На няколко метра разстояние Ивар спря, облегна се на копието и ни огледа презрително. После реши, че аз съм кралят, защото бронята и шлемът ми бяха далеч по-скъпи от тези на Гутред, и попита: