— Но тук е била света обител — не отстъпваше Джанбърт. — Преподобният Бийд е живял в нея.
— И пак ще бъде — обеща Гутред, като спря край един каменен кръст, съборен от постамента си и лежащ полузаровен в пръстта, сред бурени и трева. Повърхността му бе украсена с изящна резба, изобразяваща зверове, растения и светци. — А този кръст ще се издигне отново. — Той обгърна с поглед широката извивка на реката под нас. — Хубаво място е тук.
— Наистина — съгласих се.
— А ако монасите се върнат, може да стане и доходоносно. Риба, сол, жито, добитък… Алфред откъде взема парите си?
— От данъци.
— И църквата ли облага?
— Само в тежки моменти, когато се налага. По принцип не обича да го прави, но в крайна сметка и свещениците трябва да си плащат за защитата.
— И сам си сече монетите?
— Да, господарю.
Той се засмя.
— Да си крал не било проста работа. Може би трябва да посетя Алфред и да го помоля за съвет.
— Това ще му допадне.
— Дали ще ме посрещне добре? — тонът му стана предпазлив.
— Положително.
— Въпреки че съм датчанин?
— Защото си християнин.
Той поразмисли върху думите ми, сетне продължи с коня към мястото, където виещата се през мочурището пътека пресичаше плитък поток. Двама селяни, залагащи капани за змиорки, коленичиха пред него и той ги удостои с усмивка, която никой от тях не забеляза, защото главите им бяха приведени твърде ниско. От закотвения кораб към брега крачеха четирима мъже. Не бяха въоръжени и предположих, че идват просто да ни поздравят и да ни уверят в добрите си намерения.
— Кажи ми — поде внезапно Гутред — християнството прави ли Алфред по-различен?
— Да.
— С какво?
— С това, че е решен да бъде добър.
— Нашата религия ни учи друго — разсъди той, забравяйки за момент, че е покръстен.
— Нима?
— Один и Тор искат от нас да сме смели, а също и да ги уважаваме, но това не ни прави по-добри.
— Вярно е — кимнах.
— Значи християнството наистина е различно. — Той спря коня в края на пътеката, откъдето започваше чакълест плаж. Четиримата мъже чакаха от другата му страна, на стотина крачки разстояние. — Дай ми меча си — рече неочаквано.
— Защо?
— Защото тези моряци не са въоръжени, Утред, а аз искам да отидеш и да поговориш с тях.
Аз обаче мразех да се разделям със Змийския дъх.
— Наистина ли се налага?
— Става въпрос за обикновена учтивост — настоя той, протягайки ръка.
Все още не помръдвах. Не бях чувал за правила на учтивостта, повеляващи един благородник да оставя меча си, преди да разговаря с обикновени моряци. Докато се колебаех, зад мен се разнесе съскането на остриета, вадени от ножниците.
— Дай ми меча и отиди пеша до тях. Аз ще държа коня ти — каза Гутред. Помня, че огледах мочурището и чакълестия плаж, които ни заобикаляха. Само ако забиех пети в хълбоците на жребеца, щях да се понеса като вихър, но той се пресегна и го улови за юздите. — Предай им поздрави от мен — добави с напрегнат глас.
Все още имах възможност да изскубна юздите от ръцете му и да препусна, но после Ивар и синът му доближиха с извадени оръжия. Ивар препречи с коня си пътя на Уитнер, който изпръхтя раздразнено. Погалих животното по шията, за да го успокоя.
— Какво си направил, господарю? — попитах.
За секунда той нямаше сили да срещне погледа ми, но бързо се окопити.
— Ти сам ми каза, че Алфред би сторил всичко необходимо, за да съхрани кралството си. Е, аз следвам неговия пример.
— И по-точно?
Гутред поне имаше благоприличието да си придаде смутен вид.
— Елфрик от Бебанбург ми предложи помощ за превземането на Дънхолм. Вече е на път, за да ми се закълне във вярност.
— Аз също ти се заклех във вярност — отбелязах горчиво.
— И аз обещах, че ще те освободя от тази клетва. Ето, сега те освобождавам.
— Значи ще ме предадеш на моя чичо?
Гутред поклати глава.
— Цената, която той поиска, бе животът ти, но аз му отказах. Трябва да се махнеш, Утред, това е всичко. Да отидеш далеч оттук. А в замяна на твоето изгнаничество аз ще получа съюзник с много бойци. Ти беше прав. Трябва ми войска. А Елфрик от Бебанбург може да ми я предостави.
— Но защо трябва да тръгна невъоръжен? — попитах, докосвайки дръжката на Змийския дъх. Двама от хората на Ивар бяха зад гърба ми, също с извадени оръжия.