— Виждам, че постоянно наблюдаваш негодниците. Кроиш планове да ги убиеш.
— И ти си същият.
— Финан Пъргавия, така ме наричаха. Защото танцувах около враговете. Танцувах и убивах. Танцувах и убивах. — Той ядно разпра корема на поредната риба и захвърли червата й в снега. — Имаше време, когато притежавах пет копия, шест коня, два меча, лъскава ризница, щит и шлем, който сияеше като огън. Също жена с коси като свила, падащи до кръста, и с усмивка, способна да засенчи слънцето. А сега кормя риба. Но помни ми думата, един ден ще убия Свери, ще изчукам жена му, ще удуша копеленцата му и ще му задигна парите. — Финан се изсмя дрезгаво и замахна отново с ножа. — Защото той ги държи всичките тук. Закопани в земята.
— Сигурен ли си?
— А какво друго да ги прави? Не ги яде, защото още не е започнал да сере сребро, нали? Тук са, и още как!
— Къде изобщо се намираме?
— В Ютландия. Жена му е датчанка. Идваме тук всяка зима.
— От колко зими?
— Тази ми е третата.
— А как изобщо попадна при Свери?
Финан метна поредната изчистена риба в плетената кошница.
— Имаше битка. Сражавахме се с норвежците и копелетата победиха. Аз паднах в плен и те ме продадоха на него. А ти?
— Предаде ме господарят, комуто се бях заклел във вярност.
— Ха, значи още един мръсник за убиване. И при мен стана така.
— В смисъл?
— Отказа да ме откупи, защото беше хвърлил око на жена ми. Заряза ме, поради което всеки ден се моля той да пукне, жените му да се натръшкат, добитъкът му да пощръклее, децата му да гъбясат в собствените си говна, житото му да се маноса, а кучетата му бяс да хванат. — Той потръпна, сякаш гневът му бе прекалено силен, за да го сдържа в себе си.
Постепенно времето започна да омеква, а ледът, сковал потока, да се топи. Започнахме да правим нови весла от добре изсъхнал смърч, сечен предната зима. Докато станат готови, ледът вече бе изчезнал. Сиви мъгли забулиха земята, а покрай тръстиките се показаха първите цветя. Из мочурищата бродеха чапли, а слънцето топеше утринния скреж. Пролетта идваше и ние почистихме кораба, затъкнахме добре пролуките в корпуса и ги замазахме с катран. Пуснахме го на вода, върнахме баласта в трюма, изправихме мачтата и нанизахме на реята почистеното и закърпено платно. Свери прегърна жена си, целуна децата и нагази през плитчината към нас. Двама от екипажа го издърпаха на борда, а ние уловихме веслата.
— Гребете, безделници! — изрева той. — Гребете!
И ние загребахме.
Гневът може да те поддържа жив, но трудно. Понякога ми беше зле или се чувствах твърде слаб, за да опъвам веслото, но трябваше да продължавам, защото спрях ли, щяха да ме изхвърлят зад борда. Опъвах, докато се потях, докато повръщах, докато треперех, докато изпитвах болка във всеки мускул. Опъвах от тъмно до тъмно, в дъжд и пек, във вятър и студ. Помня как веднъж имах треска и мислех, че ще умра. Дори исках да умра, но Финан не ме остави.
— Жалък, мекушав саксонец — ругаеше ме под сурдинка. — Слабак, саксонска отрепка.
Аз простенах нещо в отговор, а той изръмжа отново, по-високо, така, че Хака да го чуе от носа:
— Те искат да умреш, затова не им се давай, копеле. Греби, нещастник такъв, греби!
Хака го удари с камшика си, задето се е осмелил да проговори. При друг случай аз му върнах услугата. Държах главата му в скута си и му тъпчех с пръсти овесена каша в устата.
— Дръж се — му казвах. — Не позволявай на тези задници да ни победят. Трябва да живееш.
И той оживя.
Онова лято потеглихме на север и свърнахме по течението на река, виеща се сред обрасли с брези блата. Толкова на север, че в сенките още се забелязваха преспи сняг. От едно затънтено село купихме еленови кожи, върнахме се с тях към морето и ги обменихме за бивни от моржове и китова кост. Тях на свой ред изтъргувахме срещу кехлибар и патешки пух. Превозвахме също малц, вълна, солено месо и желязна руда. Прекарахме два дни в един скалист залив да събираме каменни плочи за изработка на брусове. Свери замени плочите срещу гребени от еленов рог, ремъци от тюленова кожа и тежки слитъци бронз. С тази стока се върнахме в Ютландия и влязохме в пристанище Хайтхабу, което бе голям търговски център. Толкова голям, че имаше дори лагер за роби, където ни отведоха и пуснаха под охраната на въоръжените стражи и високите стени.