— Чий е? — поинтересува се Хака.
— Никой няма представа.
— Как така?
— Откъде, по дяволите, да знам — изръмжа сърдито Свери, но бе достатъчно притеснен, за да хвърли отново руническите пръчки, които го посъветваха час по-скоро да се омита от Хайтхабу. Беше си спечелил враг, без дори да знае кой е. Затова откара „Търговец“ близо до мястото му за зимуване, закотви го и се отправи да носи подаръци. Свери си имаше господар. Почти всички мъже имат господар, който им предоставя защита. Името на неговия бе Хиринг и той притежаваше обширни земи. Всяка есен Свери му плащаше сребро, а в замяна Хиринг покровителстваше него и семейството му. Не знам какво са говорили, защото Хиринг трудно можеше да го опази в открити води, но вероятно му е обещал да разучи чий е червеният кораб и какво иска от него. Междувременно Свери реши да не рискува и отплава далеч в Северно море да търгува със солена херинга. Така за първи път от поробването ми насам се озовах в Британия. Акостирахме в Източна Англия, в устието на една река, чието име така и не разбрах, и натоварихме пухкави овчи кожи за Франкия, които там заменихме срещу железни слитъци — ценен товар, защото франкското желязо се считаше за най-доброто в света. В добавка купихме и сто от качествените им остриета за мечове. Свери както обикновено ругаеше местните за твърдоглавието им, но всъщност той самият бе по-твърдоглав от всеки франк. Дори да бе платил скъпо за стоката, щеше да я продаде на още по-висока печалба у дома.
Когато се насочихме на север, лятото вече приключваше и гъските летяха на големи ята над главите ни. Едва бяха минали два дни от отплаването ни, когато край фризийския бряг зърнахме червения кораб. Бяха минали седмици от последната ни среща с него и Свери навярно се е надявал, че със заплахата е приключено, но ето че сега той отново бе тук и ни чакаше. Този път преимуществото на вятъра бе на негова страна, затова свърнахме към плитчините, а екипажът ни зашиба безмилостно с камшиците. Аз пъшках с всяко загребване, преструвайки се, че опъвам с всички сили, но всъщност се преструвах и гледах да държа лопатата на веслото косо във водата, за да позволя на кораба да ни настигне. Вече виждах ясно корпуса му, виждах дори бялата пяна там, където носът му пореше водата. Беше много по-дълъг и бърз от „Търговец“, но също и газеше по-дълбоко, поради което Свери бързаше да доближи фризийския бряг, от който всички моряци се боят.
Той не е осеян със скали подобно на много други северни брегове. Няма остри камъни, способни да пробият обшивката на дъното. Но има същински лабиринт от островчета, потоци и обрасли с тръстики блата. Безкрайни опасни плитчини, проходите през които са обозначени с пръти, забити в тинята. Но и тези знаци са ненадеждни, защото сред фризийците също има пирати. Те маркират фалшиви канали, водещи към клопки без изход, където при отлив съдовете засядат. Тогава местните, живеещи в кални колиби на своите кални острови, се впускат като водни плъхове, за да убиват и плячкосват.
Но Свери бе търгувал по тези места и като всеки добър корабовладелец помнеше откъде може да мине и откъде не. Червеният кораб ни застигаше, но той не изпадна в паника. Докато гребях, го наблюдавах как стрелка тъмните си очи наляво и надясно, решавайки кой канал да избере. После наблягаше рязко върху руля и ни насочваше в желаната посока. Нарочно търсеше най-плитките места и най-лъкатушещите проливи и боговете бяха с него, защото макар греблата ни понякога да докосваха някой тинест откос, „Търговец“ така и не заседна. Червеният кораб със своите по-големи размери напредваше много по-бавно и постепенно започна да изостава. Щом излязохме в по-чисти води, дистанцията отново се скъси и Свери нареди на Хака да застане на носа и да мери дълбочината с въже със завързана накрая оловна тежест. Така постепенно се изтегляхме на североизток, проправяйки си път сред плетеницата от канали, когато аз вдигнах глава и реших, че Свери най-сетне е сбъркал. Точно в посоката, в която се движехме, редица от дълги прътове бележеше проход, по който червеният кораб можеше да ни пресече пътя. Преследвачите също го забелязаха, загребаха усилено и с пълна скорост се устремиха натам. Вече изглеждаше, че ще успеят, когато устремът им изведнъж спря сред пукот от счупени весла.