По-късно същия ден свърнахме към широк залив и аз, взирайки се в носа на южния му край, зърнах висок фар. Той бе подготвен за запалване в случай, че откъм морето дойдат нашественици, и аз го бях виждал преди. Приличаше на стотици други подобни фарове, но все пак го познах, защото се издигаше над руините на римско укрепление — същото, откъдето бе започнало моето робство. Бяхме се върнали в устието на река Тине.
— Роби! — обяви Свери. — Ето какво ще купуваме. Същите като вас, говеда, но не съвсем, защото ще са жени и деца, при това скоти. Някой от вас знае ли проклетия им език?
Никой не се обади, а нямаше и нужда, защото камшиците говореха по-красноречиво от езиците. На Свери не му допадаше да превозва товар, изискващ постоянно хранене и надзор, но другият търговец му бе казал, че след поредните гранични стълкновения между Нортумбрия и Шотландия тук могат да се купят изгодно жени и деца, които, ако са красиви, носят висока печалба на пазарите за роби в Ютландия. А Свери се нуждаеше от висока печалба, затова и отивахме в Гирум. Изчакахме, докато приливът се вдигне до максималното си ниво, белязано от ивицата клечки и водорасли, и изтеглихме „Търговец“ на плажа. Това се правеше рядко, но в случая Свери искаше да изстържем корпуса му, преди да поеме обратно към Дания, а и в това положение по-лесно щяхме да качим човешкия си товар. Щом слязохме на брега, видях, че сградите за роби са ремонтирани, а манастирът отново се е сдобил с тръстиковия си покрив. Всичко си беше както преди.
Свързани помежду си с верига, та да не може никой да избяга, се заловихме да стържем обшивката с камъни и пясък, а Свери през това време прекоси соленото мочурище и се упъти нагоре към манастира. Финан работеше навъсено, пеейки на родния си ирландски език. По едно време ми хвърли крива усмивка и каза:
— Защо не извадим уплътнението между дъските, Осберт?
— Та да потънем?
— Да, но и Свери ще потъне заедно с нас.
— По-добре да не се дави, за да можем да го убием.
— Така и ще сторим — изръмжа Финан.
— Още не си зарязал надеждата, а?
— Дори сънувах за това — рече той. — Три пъти, откакто се появи червеният кораб.
— Но червения кораб вече го няма.
— Ще го убием, ще видиш. И аз ще танцувам върху червата му.
Бяхме дошли по пладне, а оттогава водата постоянно се отдръпваше, оставяйки „Търговец“ далеч от плискащите се вълни. Свери винаги ставаше неспокоен, когато корабът му бе на сушата, и аз знаех, че ще бърза да натовари хората още същия ден, за да може да го върне на вода с вечерния прилив. Котвата вече бе подготвена, та щом се стъмни, да го избутаме към средата на реката, а в ранни зори да отплаваме.
Закупените роби бяха трийсет и трима. Всичките жени и деца, най-малките пет– или шестгодишни, а най-големите — към осемнайсетте. Когато пристигнаха, тъкмо бяхме привършили с чистенето на корпуса и клечахме на пясъка. Повечето плачеха, така че бе трудно да се каже кой е красив и кой не, но ние въпреки това изпивахме жените с жадни очи. Плачеха, защото бяха поробени и откъснати от семейните си огнища, защото се бояха от морето и защото се бояха от нас. Съпровождаха ги дузина въоръжени мъже, сред които не разпознах никого. Свери се разходи покрай редицата, като проверяваше зъбите на децата и разкопчаваше пазвите на жените, та да огледа гърдите им.
— Червенокосата ще ти докара добри пари — подвикна му един от придружителите.
— Надявам се всичките да ми докарат.
— Снощи я изпробвах, та нищо чудно да съм я забременил. Получаваш крава с теленце, какво по-добро, а?
Понеже робите бяха вече оковани, Свери трябваше да плати и за веригите, както и да осигури прехраната им до Ютландия. Упътихме се през мочурището и реката нагоре по хълма, където при падналия каменен кръст чакаха шестима конници и каруца с провизии. На нас се падаше да пренесем буретата с пиво, качетата със солена херинга и пушена змиорка, както и един чувал ябълки. Свери бръкна в чувала, извади ябълка и я загриза, но после изплю хапката.
— Червива е — смръщи лице и я хвърли към нас. Неколцина протегнаха ръце, но аз ги изпреварих, сграбчих плода във въздуха и го разделих на две, като дадох половината на Финан. — Виж само как ще се избият за една скапана ябълка — ухили се Свери, после извади кесия пари и ги изсипа на дъното на каруцата. В това време се приближи седми конник. — На колене, негодници! — викна нашият собственик и ние се подчинихме, отдавайки почест на новодошлия.