Смятах, че на никой трезвомислещ саксонец не би му хрумнало да се бунтува срещу Ивар, който се славеше като още по-безпощаден от баща си, но победата на Алфред и твърдението, че тя е вдъхновена от свети Кътбърт, бяха запалили искрата на лудостта в Йоферуик. Проповедта на отец Хротуерд, съобщил гръмовно от амвона, че Господ, свети Кътбърт и свита от ангели идват да прогонят датчаните от Нортумбрия, допълнително бе наляла масло в огъня. А сега и моето пристигане напълно се вписваше в общото безумие.
— Сам Бог те праща — не спираха да повтарят наобиколилите ме мъже, като поясняваха на околните, че аз съм убиецът на Свейн. Докато стигнем двореца по тесните улици, още опръскани с датска кръв, около Хилд и мен вече се бе насъбрала малка тълпа.
Бях идвал в двореца на Йоферуик и преди. Той представляваше римска сграда от дялан бял камък, с масивни колони, поддържащи керемидения покрив, сега пробит на места и закърпен с почерняла слама. Подовете бяха плочести и украсени с мозайки, изобразявали навремето римски божества. Но тези мозайки сега бяха изронени и покрити с рогозки, също изпоцапани с кръвта от предния ден. Голямата зала вонеше на кланица и бе забулена в дим от пламтящите факли, забучени по стените.
Новият крал Егберт се оказа племенник на стария крал, притежаващ същото лукаво лице и сприхава уста като своя чичо. Когато се появи на издигнатата платформа в дъното на залата, изглеждаше уплашен — и нищо чудно, защото устатият Хротуерд бе отприщил портите на ада и той се досещаше, че Ивар и датчаните неминуемо ще се върнат да търсят отмъщение. И все пак приближените на Егберт бяха увлечени от еуфорията, сигурни, че победата на Алфред вещае окончателния разгром на нашествениците и приемащи появата ми като поредния знак свише. Аз бях изтикан напред сред викове, възвестяващи на краля кой съм. Той самият имаше объркан вид, който стана още по-объркан, щом един глас — познат глас — ме извика по име.
— Утред! Утред!
Обърнах се нататък и зърнах отец Уилибалд.
— Утред! — извика отново той, явно във възторг да ме види. Егберт смръщи вежди, местейки поглед между него и мен.
— Утред! — възкликна за сетен път отчето и игнорирайки краля, излезе напред да ме прегърне.
Отец Уилибалд беше добър човек и добър приятел — западносаксонец, навремето служил като капелан във флотата на Алфред. Съдбата бе решила не друг, а тъкмо той да бъде изпратен в Нортумбрия, за да донесе вестта за победата при Етандун.
Глъчката наоколо стихна и Егберт реши, че е време да утвърди авторитета си, като се намеси.
— Та, значи, името ти е…?
— Стеапа! — рече един от мъжете, ескортирали ни от речния бряг.
— Утред! — провъзгласи Уилибалд със светнали от вълнение очи.
— Аз съм Утред от Бебанбург — признах, неспособен повече да поддържам заблудата.
— Мъжът, който уби Уба Лотброксон! — обяви Уилибалд и се опита да вдигне дясната ми ръка, за да покаже какъв съм герой. — А също онзи, който повали от седлото Свейн Белия кон при Етандун!
Чудесно. До два дни присъствието ми в Нортумбрия вече щеше да е известно на Кяртан Жестокия, а до три — и на чичо ми Елфрик. Ако имах и капка здрав разум, щях да грабна Хилд под мишница, да се измъкна от тази зала и да поема на юг със същата скорост, с която архиепископ Улфхер бе напуснал Йоферуик.
— Значи си бил при Етандун? — попита Егберт.
— Да, господарю.
— И какво стана там?
Те вече бяха чули историята на битката от Уилибалд, но той им бе поднесъл свещеническата версия, изпълнена с чудеса и молитви. Аз им дадох онова, което искаха — разказа на боеца, с всички пикантни подробности за посечена плът и мъртви датчани. През цялото време един свещеник със свиреп взор, четинеста коса и разчорлена брада ме прекъсваше с викове „алилуя“. По-късно разбрах, че е отец Хротуерд, същият, чието слово бе вдигнало Йоферуик на кървав бунт. Той беше млад — не много по-възрастен от мен, но имаше мощен глас и властна осанка, които допълнително се подсилваха от страстта на убежденията му. Всяко „алилуя“ бе съпроводено от обилни пръски слюнка, а щом стигнах до отстъплението на датчаните, пръснали се като пилци по склона на Етандун, Хротуерд скочи напред и се обърна към тълпата: