— Никой не ходи в Дънхолм по своя воля — бе отговорът. — Чичо ти прати войници да ме придружат през земите на Кяртан и добре, че го стори.
— Значи Кяртан процъфтява? — попитах горчиво.
— По-скоро е плъзнал като бурен — отвърна Офа и като видя недоумението ми, продължи: — Процъфтява в Дънхолм, където коли, беси и изнасилва наред. Но иначе е пуснал пипала много по-надалеч. Има пари и ги използва, за да си купува приятелства. Ако някой датчанин негодува срещу Гутред, можеш да се обзаложиш, че е подкупен от Кяртан.
— Мислех, че се е съгласил да плаща данък на Гутред.
— Плати само веднъж. От следващата година добрият крал Гутред трябваше да пие една студена вода.
— Добрият крал Гутред?
— Така го наричат в Йоферуик, но само християните. Датчаните го смятат за лековерен глупак.
— Защото е християнин?
— Такъв ли е според теб? — попита Офа. — Вярно е, че го твърди и ходи на църква, но подозирам, че още се кланя на старите богове. Не, нещата по-скоро опират до пари. Той се опита да наложи църковен данък, което не се понрави на датчаните.
— Колко време още ще управлява според теб?
— За пророчества тарифата ми е по-висока. Знаеш, безполезните неща са скъпи.
Реших да си спестя среброто и смених темата.
— А как се държи Ивар? Още ли признава Гутред за крал?
— За момента — отвърна предпазливо Офа. — Но ърл Ивар отново е най-силният мъж в Нортумбрия. Чувам, че взел пари от Кяртан, за да набере войска.
— Защо му е войска?
— Ти как мислиш? — попита саркастично събеседникът ми.
— За да сложи свой човек на трона?
— Примерно. Но и Гутред разполага с немалка армия.
— От саксонци?
— От християни. Предимно саксонци.
— Значи на хоризонта се задава гражданска война?
— В Нортумбрия тя никога не е слизала от хоризонта.
— Която Ивар вероятно ще спечели, защото е безмилостен.
— Сега е по-предпазлив от преди — отбеляза Офа. — Научил е урока, който Аед му преподаде преди три години. Но щом е сигурен, че ще победи, неминуемо ще нападне.
— Значи Гутред трябва да убие както Ивар, така и Кяртан.
— Какво трябва да правят кралете не е работа за моя скромен ум. Аз уча кучета да танцуват, а не мъже да управляват. Да ти разкажа ли и за Мерсия?
— Знаеш ли нещо за сестрата на Гутред?
— А, онази ли — почти се усмихна Офа. — Станала е монахиня.
— Гизела? — възкликнах потресено. — Монахиня? Значи се е покръстила?
— Не бих казал, че е прегърнала Христа. По-скоро е избрала манастира като убежище.
— От кого?
— От Кяртан. Той я искаше за снаха.
— Но нали той мрази Гутред — озадачих се.
— И въпреки това е решил, че сестрата на Гутред е добра партия за сина му. Вероятно като амбициозен баща смята, че това един ден ще помогне на едноокия Свен да седне на трона в Йоферуик. Във всеки случай изпрати сватове и предложи на Гутред пари, мир и обещание да спре с тормоза над християните. Мисля, че той бе наполовина склонен да приеме.
— Но как е възможно?
— Отчаяният човек се нуждае от съюзници. Може би е смятал, че така ще разедини Ивар и Кяртан, а и парите положително нямаше да са му излишни. Освен това Гутред има фаталния недостатък да вярва на най-доброто у хората. За разлика от сестра си, която не пожела и да чуе за сделката и избяга в манастир.
— Кога беше това?
— Миналата година. Кяртан прие отказа като поредната обида и заплаши, че ще я даде на хората си да я изнасилят един по един.
— Значи тя още е в манастира?
— Беше, когато напуснах Йоферуик. Там поне никой не напира да я омъжва. Може пък да не харесва мъжете. Много монахини не ги харесват. Но се съмнявам брат й да я остави още дълго там. Тя е твърде полезна за политическите му цели.
— Като съпруга на Свен? — попитах презрително.
— Това няма да стане — поклати глава Офа, като си наля още пиво. — Знаеш ли кой е отец Хротуерд?
— Един изключително неприятен тип — отвърнах, спомняйки си как Хротуерд бе вдигнал населението на Йоферуик да коли датчаните.
— Напълно съм съгласен — пооживи се Офа. — На него му хрумна идеята датчаните да се облагат с църковен данък. А също и въпросната Гизела да се омъжи за чичо ти Елфрик. Той сега си няма жена, а ако се съгласи да изпрати войска на Гутред, това силно би го издигнало в неговите очи като потенциален зет.