— Наистина ли вярваш, че те чака? — ме попита.
— Надявам се — казах и докоснах амулета с чука на Тор.
— Горкото момиче. Значи си влюбен?
— Да.
— За пореден път — усмихна се Брида.
Беше денят преди годежа на Етелфлед и тримата седяхме в „Двата жерава“, където ни откри отец Беока.
— Пак ли пишеш нещо? — кимнах към омазаните му в мастило ръце.
— Правим списъци на поземлените имоти и боеспособното население — обясни той. — Всеки мъж между дванайсет и шейсетгодишна възраст трябва да се закълне в служба на краля. Аз участвам в съставянето, но ми свърши мастилото.
— Нищо чудно, след като си го излял всичкото върху себе си.
— В момента забъркват ново — отвърна Беока, игнорирайки присмеха ми. — Но ще отнеме известно време, затова реших, че ще искате да разгледате новата църква.
— Тъкмо за това си мечтаех — махнах с ръка.
Той обаче настоя да ни отведе и действително вътрешността на църквата се оказа великолепна гледка. Беше по-голяма от всяка зала за пиршества, която бях виждал в живота си. Сводовете й се издигаха до немислима височина, поддържани от масивни дъбови греди, украсени с резбовани изображения на крале и светци. Дърворезбите бяха оцветени, а короните на кралете, ореолите на светците и крилете на ангелите сияеха от позлата — дело, по думите на Беока, на майстори от Франкия. Подът бе застлан от край до край с каменни плочи, така че нямаше нужда от тръстикови рогозки, а псетата се объркваха къде да пикаят. Алфред беше издал заповед в Божия храм да не влизат кучета, но животните въпреки това се промъкваха вътре, затова той бе поставил пазач с камшик да ги гони. Пазачът обаче бе изгубил единия си крак, посечен от датска брадва при Етандун, и се придвижваше бавно, та животните без труд го заобикаляха. Основите на църквата бяха иззидани от дялан камък, но горната част на стените и таваните бяха дървени. Точно под покрива имаше високи прозорци, закрити с рогови пластини, за да не влиза дъжд. Върху всяка педя от стените бяха опънати кожени пана с изображения на рая и ада. Раят бе населяван от саксонци, докато адът изглеждаше свърталище на датчани, макар сред неговите пламъци с удивление да различих и фигурите на неколцина свещеници.
— Има и лоши свещеници — поясни Беока.
— Но повечето са добри — отвърнах, за да му доставя удоволствие. — Като стана дума за тях, имаш ли вести от отец Пирлиг?
Отец Пирлиг бе брит и мой близък приятел. Сражавахме се рамо до рамо при Етандун, а после научих, че понеже говори датски, са го изпратили като мисионер при Гутрум в Източна Англия.
— Той върши Божието дело — отвърна с въодушевление Беока. — Покръства неуморно езичниците. Вярвам, че благодарение на хора като него те всички ще прегърнат Христовата вяра.
— Не и този езичник — посочи себе си Рагнар.
— Вярвай ми, синко, един ден и ти ще получиш просветление и ще се удивиш на Божията милост.
Рагнар не каза нищо, но си личеше, че също е впечатлен от великолепието на храма. Обкованата със сребро гробница на свети Суитън бе поставена пред главния олтар, който на свой ред бе покрит с червено сукно, голямо колкото платно на кораб. Върху олтара бяха наредени дузина восъчни свещи в сребърни свещници, обграждащи голям сребърен кръст с позлата. При вида му Рагнар измърмори, че само неговото плячкосване си струвало едномесечно плаване. От двете страни на кръста имаше мощехранителници, ковчежета и съдове от злато и сребро, всички инкрустирани със скъпоценни камъни, а някои и с малки прозорчета от кристал, пред които можеха да се видят реликвите. Сред тях имаше пръстенче от крака на Мария Магдалена и перо от гълъба, пуснат от Ноевия ковчег. Също роговата лъжица на свети Кенелм, прах от гробницата на свети Хеда и копито от магарето, на което Исус влязъл в Йерусалим. Кърпата, с която блудницата измила нозете му, бе положена в златен сандък. До него, все още в скромното гърненце за стриди, бледнеещо пред великолепието на златото, бяха двата зъба на свети Осуалд, пратени като дар от Гутред. Беока ни показа всички тези съкровища, но най-много се гордееше с един предмет, наподобяващ останка от зле сварен джолан. Той повдигна кристалния капак на кутията му, извади го отвътре и промълви благоговейно: