— Чух, че си бил в плен някъде на север?
— Бях.
— Но ето че сега си отново тук. И си тъкмо човекът, който ми трябва. — Той се усмихна широко, уверен, че съм във възторг от отделеното ми внимание. Явно вярваше, че всички му завиждат и умират от желание да спечелят приятелството му. — Кралят ми повери командването на своята гвардия.
— Алфред? Наистина? — попитах, искрено учуден.
— Поне докато не поема задълженията на баща си.
— Баща ти е в добро здраве, предполагам?
— Напротив, напоследък е болнав — отвърна ведро Етелред, — така че не се знае още колко ще остана начело на гвардията. Но ще ми бъдеш много полезен, ако се съгласиш да служиш при мен.
— По-скоро бих ринал тор. Помниш ли това момиче? — посочих Брида. — Ти се опита да я изнасилиш преди десет години.
Той почервеня като домат и се отдалечи, без да каже нищо. Брида се изкиска зад гърба му, а после млъкна и леко се поклони, защото покрай нас премина Елсуит, жената на Алфред. Тя ни игнорира, защото не харесваше нито Брида, нито мен, затова пък най-близката й придворна дама, Еанфлед, се усмихна, а аз й пратих въздушна целувка.
— Виждате ли я — посочих я на спътниците си, — навремето беше кръчмарска курва, а сега върти придворното домакинство.
— Браво на нея — рече Брида.
— Алфред знае ли с какво се е занимавала? — попита Рагнар.
— Да, но се преструва, че е забравил.
Алфред мина последен, като едва забележимо ми кимна. Изглеждаше болнав, но в това нямаше нищо необичайно. Докато чакахме тълпата край изхода да се разреди, Беока притича до мен.
— Кралят иска да те види след обедната молитва — каза. — И теб също, лорд Рагнар. Аз ще ви отведа при него.
— Добре, можеш да ни откриеш в „Двата жерава“ — отвърнах.
— Не разбирам защо толкова ви харесва да киснете в тази кръчма.
— Защото е също и бардак, отче. Ако някой път се отбиеш, не забравяй да туриш резка върху гредите в знак, че си уважил някоя от дамите. Аз бих ти препоръчал Етел. Има само една ръка, но върши с нея същински чудеса.
— О, мили Боже, каква помийна яма имаш вместо душа, Утред. Ако някога изобщо ме споходи щастието да се оженя, за което се моля на небесата, ще отида при своята невеста чист и неопетнен.
— И аз се присъединявам към молитвите ти, отче — рекох искрено. Клетият Беока. Беше толкова грозен, че навярно така и щеше да си остане ерген. Не че липсваха кандидатки, склонни да го приемат, нищо че беше кривоглед и недъгав, защото се намираше в най-приближения кръг на краля, но той чакаше истинската любов да го порази като мълния. Зазяпваше се по хубавите жени, тънеше в безнадеждни мечти и мълвеше молитви. Надявах се поне в рая да намери своята разкошна половинка, но, доколкото знаех, християнският рай не предлагаше плътски наслади.
Същия следобед той дойде да ни вземе от „Двата жерава“. Забелязах как крадешком хвърли поглед към гредите на тавана и остана поразен от броя на резките по тях, но си премълча. На входа на кралските покои трябваше да предадем оръжията си. Беока заръча на Рагнар да изчака и ме поведе към кабинета на Алфред — малка стая в римската сграда, която представляваше сърцето на двореца в Уинтансестър. Бях идвал тук и преди, затова не останах учуден от оскъдната мебелировка, нито от купищата пергаменти. Каменните стени бяха варосани в бяло, а есенното слънце грееше през големия прозорец, така че вътре бе достатъчно светло, но въпреки това в ъгъла горяха двайсетина восъчни свещи. Всяка бе разграфена с черти през около един пръст разстояние. Не попитах каква е целта им, просто предположих, че Алфред пали по една за всеки от светците, на които се моли, а чертите символизират греховете, които трябва да изгорят. Той имаше остър усет за греховете, особено за моите.
Кралят носеше кафява наметка и приличаше на монах. Ръцете му, също като тези на Беока, бяха изпоцапани с мастило. Стомашните проблеми явно не му даваха мира, защото бледото му, изпито лице час по час се присвиваше от болка. При все това ме посрещна достатъчно радушно.
— А, лорд Утред! Надявам се, че си добре?
— Да, господарю — коленичих пред него.