Хакон знаеше за него, което не бе учудващо, защото името на Рагнар бе прочуто из хълмистите земи западно от Онрипум.
— Ти не беше ли заложник в Уесекс? — попита.
— Вече не — бе краткият отговор.
— Тогава добре дошъл у дома!
Донесоха ни пиво, а също хляб, сирене и ябълки.
— Онези мъртъвци край пътя ваше дело ли са? — попита Рагнар.
— Да, бяха саксонци. Задачата ни е да им попречим да се събират.
— Е, на тези положително сте попречили. По чия заповед?
— На ърл Ивар — подсмихна се Хакон на коментара. — Ако срещнем въоръжени саксонци, трябва да ги убиваме.
Рагнар кимна дяволито към Стеапа.
— Онзи там е саксонец. И е въоръжен.
Хакон и хората му огледаха мълчаливия, гледащ на кръв гигант.
— Той е с вас, милорд.
В завързалия се разговор постепенно узнахме историята, или поне онази част, която бе известна на Хакон. Гутред се бе отправил на север по същия този път, но Кяртан му бе пресякъл пътя с над двеста бойци.
— Гутред разполагаше с не повече от сто и петдесет души и изобщо не опита да се бие — каза Хакон. — Просто избяга.
— Накъде? — поинтересува се Рагнар.
— На запад, вероятно към Кумбраланд.
— И Кяртан не го последва?
— Кяртан не обича да се отдалечава от Дънхолм. Бои се да не би Елфрик от Бебанбург да нападне града в негово отсъствие.
— А вие накъде сте се запътили?
— Ърл Ивар ни събира при Треск.
Отговорът отначало ни учуди. Треск бе селище, разположено край езеро източно оттук. Защо Ивар ще вдига знамената си на изток, ако Гутред е избягал на запад? Рагнар се досети пръв.
— Ивар е решил да атакува Йоферуик?
Хакон кимна.
— Ако Гутред бъде лишен от дом, къде му остава да отиде?
— В Бебанбург? — предположих аз.
— Всяка стъпка на Гутред се следи от съгледвачи — каза Хакон, като докосна дръжката на меча си. — Ако реши да свърне на север, Кяртан отново ще излезе насреща му. Този път ще довършим саксонците веднъж завинаги. Ивар ще се радва на завръщането ти, ърл Рагнар.
— Моят род не се бие редом с Кяртан — отвърна рязко Рагнар.
— Дори и срещу богата плячка? Чувам, че Йоферуик бил пълен със съкровища.
— Вече веднъж е бил ограбван — вметнах аз. — Колко може да е останало?
— Достатъчно — настоя Хакон.
Стратегията бе хитро замислена. Докато Гутред бродеше из нортумбрийската пустош, шибан от дъждовете и съпровождан от шепа бойци, куп духовници и един мъртъв светия, Ивар щеше да плени града и двореца му заедно с целия тамошен гарнизон. Междувременно Кяртан щеше да му попречи да достигне безопасността на Бебанбург.
— Чие е това имение? — попита Рагнар.
— Принадлежеше на един саксонец. Но той извади меч срещу нас и сега е мъртъв заедно с цялото си семейство. Без две от дъщерите. Те са в обора, ако имате желание да се позабавлявате с тях.
С падането на нощта към нас се присъединиха още датчани. Всички отиваха в Треск, а тук бе добро място да се подслонят от нестихващата буря. Пиво имаше в изобилие и повечето глави неизбежно се замаяха. Но това беше щастливо пиянство, защото Гутред бе допуснал ужасна грешка. Бе тръгнал на север с твърде малка войска, вярвайки, че датчаните няма да му се бъркат, а сега същите тези датчани предвкусваха лесна война и обилна плячка.
— Това, което трябва да сторим — каза Рагнар, докато се настанявахме да спим по издигнатите дървени платформи край стените, — е да отидем в Сюнингсвейт.
— Още призори — съгласих се аз.
— Защо пък в Сюнингсвейт? — учуди се Беока.
— Защото там са моите хора, а сега се нуждаем от тях — отвърна Рагнар.
— Но ние сме пратени като посланици при Гутред.
— Но трябва първо да стигнем до него, а за целта ни трябват мъже.
Нортумбрия затъваше в хаос, а най-добрият начин човек да устои на хаоса бе, като се обгради с мечове и копия. Трима пияни датчани наблюдаваха беседата отстрани и останаха учудени, а може би и засегнати от присъствието на християнски свещеник в компанията ни. Те доближиха и поискаха да знаят защо го водим с нас.
— Държим го в случай, че огладнеем — казах аз. Отговорът ги развесели, а шегата обиколи залата, предизвиквайки още смях.
През нощта бурята утихна. Грохотът на гръмотевиците ставаше все по-слаб и далечен, а до сутринта дъждът премина в лек ръмеж, смесващ се с водата, капеща от сламените покриви. Ние надянахме доспехите и шлемовете и докато Хакон и останалите датчани поемаха на изток към Треск, се отправихме в обратна посока, към хълмовете на запад.