— А кой ще бъде крал? — попита Роло.
— Гутред — обяви Рагнар.
— Слава Богу! — въздъхна Беока.
— Млък! — изсъсках му аз.
Присъстващите не бяха доволни от избора. Верният Роло, мършав, мрачен и брадат, изрази всеобщото мнение.
— Гутред закриля християните. Той е повече саксонец, отколкото датчанин. Ще ни кара да се кланяме на техния разпнат Бог.
— Кучето играе според тоягата — намесих се аз. — Първото, което ще му кажем, е, че никой датчанин няма да плаща десятък на църквата му. Той ще бъде същият крал като Егберт — обикновена марионетка. Въпросът е кой ще му дърпа конците. Дали ще е Ивар? Кяртан? Или Рагнар?
— Рагнар! — завикаха мъжете.
— А моето желание — каза Рагнар, като доближи огъня, така че пламъците озариха едрата му фигура — е да видя Кяртан сразен. Ако Ивар победи Гутред, Кяртан само ще стане по-силен, а той е мой враг. Наш враг. Между неговото семейство и моето има кръвна вражда и аз ще я приключа веднъж завинаги. Сега ще подкрепим Гутред, но ако Гутред не ни помогне да превземем Дънхолм, кълна се тук пред всички вас, че ще го убия и ще седна на трона му. Аз нямам вражда с Гутред, нито със саксонците или християните. Враждата ми е с Кяртан Жестокия и много повече копнея да пролея неговата кръв, отколкото да царувам над целия свят.
— А в Дънхолм — вметнах аз — има несметни богатства.
— Затова да вървим да намерим Гутред — призова Рагнар — и да се бием за него!
Миг по-рано всички бяха искали да ги поведе срещу Гутред, а сега с радостни възгласи приветстваха новината, че ще се сражават на страната на краля. Бяха общо към седемдесет бойци — не многобройни, но едни от най-добрите в Нортумбрия. Те блъскаха с мечове по щитовете си и скандираха името на Рагнар.
— Вече можеш да говориш — обърнах се към Беока.
Но той нямаше какво да каже.
На следващото утро, под ясни небеса, препуснахме да търсим Гутред.
И Гизела.
Част трета
Ходещият в сенките
Глава осма
Бяхме общо седемдесет и шест бойци, включително Стеапа и аз. Всичките на коне, снабдени с добри оръжия, шлемове и метални или кожени ризници. Четирийсет слуги водеха резервни животни, натоварени с щитове и провизии, но те не влизаха в бройката. Някога Рагнар можеше да събере над двеста мъже, но мнозина бяха загинали при Етандун, а други си бяха намерили други господари през дългото му отсъствие. И все пак представлявахме страховита гледка. Яздехме под неговото знаме с орлово крило. То беше истинско орлово крило, заковано за върха на дълъг прът. Още две подобни крила украсяваха шлема му.
— Мечтаех си за това — каза ми той, докато яздехме редом един с друг. — През цялото време, докато бях заложник, си мечтаех пак да тръгна на война. Нищо не може да се сравни с това усещане, Утред, нищо!
— Ами жените?
— Жените, да! Война и жени! — Той подвикна от радост, а жребецът му запреде с уши и изпръхтя, сякаш споделяше доброто настроение на господаря си. Намирахме се в челото на колоната, но Рагнар бе изпратил дузина съгледвачи далеч пред нас. Те си държаха очите отворени, разговаряха с пастирите и научаваха последните слухове. Подаваха си сигнали един на друг, както и обратно към нас. Бяха като глутница хрътки, душещи въздуха, за да уловят следата на Гутред, която очаквахме, че в крайна сметка ще ни отведе на запад, към Кумбраланд. Отначало напредвахме бавно, защото не бяхме уверени в посоката, което изнервяше нетърпеливия отец Беока. Накрая съгледвачите получиха сигурни сведения, че дирята води на изток и ние пришпорихме конете към хълмовете.
— Изглежда, че Гутред се опитва да стигне обратно в Йоферуик — предположи Рагнар.
— Твърде късно е да се връща там — отвърнах.
— Или пък се е паникьосал и вече сам не знае какво прави.
— Виж, това е по-вероятно.
Придружаваха ни двайсетина жени, сред които и Брида. Тя носеше кожена ризница, а върху нея черно наметало, пристегнато на шията с изящна брошка от сребро и черен кехлибар. Косата й бе вързана с черна панделка отзад на тила, а на хълбока й висеше дълъг меч. Беше се превърнала в красива и властна жена за ужас на отец Беока, който я познаваше от дете. Закърмена като християнка, тя бе загърбила вярата и това наред с красотата и увереността й не му даваше мира.