Хога се поколеба, преди да отговори.
— Жива е, но луда, милорд. Съвсем луда.
Рагнар изгледа изпитателно двамата пленници и те се сконфузиха под взора му, но после той вдигна лице към небето, където високо над хълмовете на запад кръжеше ястреб.
— Кажете ми — попита с тих и почти дружелюбен глас — от колко време служите на Кяртан?
— От осем години — рече Хога.
— А аз от седем — додаде другият.
— Значи и двамата сте били с него — продължи все така кротко Рагнар, — преди да се укрепи в Дънхолм?
— Да, милорд.
— И сте били с него — тук тонът му изведнъж стана суров, — когато поведе хората си към Сюнингсвейт. Когато изгори бащиния ми дом. Когато уби родителите ми, а сестра ми направи курва на сина си?
Никой от двамата не отговори. По-ниският се разтрепери, а Хога се озърна, сякаш търсейки път за бягство, но отвред го заобикаляха само въоръжени датчани на коне.
— Не, милорд — простена, щом видя Рагнар да вади Сърцеразбивача.
— Да — изръмжа Рагнар и замахна с разкривено от гняв лице. Трябваше да слезе от седлото, за да довърши делото. Пленниците вече бяха мъртви, а той продължаваше да кълца като обезумял падналите им тела. Обърнах се към Гизела. Тя стоеше спокойно, но усетила погледа ми, се обърна с леко изражение на триумф, задето не е изпаднала в ужас от гледката.
— Те заслужаваха ли го? — попита.
— Напълно — отговорих.
— Добре тогава.
Брат й от своя страна пропусна зрелището. Беше уплашен от мен, за което не го винях, а още повече от опръскания в кръв Рагнар, затова благоразумно се оттегли към селището. Отец Беока междувременно успя да открие част от свещениците на Гутред и да поговори с тях. Сега се зададе, куцукайки, с думите:
— Решено е представянето пред краля да се състои в църквата. — В този миг забеляза двете разфасовани тела, чиито глави се въргаляха отстрани. — Мили Боже, кой стори това?
— Рагнар.
Отчето се прекръсти.
— Както вече казах, срещата е в църквата. И се постарай да избършеш тази кръв от ризницата си, Утред. Все пак сме посланици!
Обърнах лице на запад и видях шепа бегълци да се отдалечават по посока на хълмовете. Без съмнение щяха да прекосят реката нагоре по течението и да се присъединят към другарите си на отсрещния бряг. А после всички заедно да се приберат в Дънхолм, за да отнесат на Кяртан вестта за своя разгром. Щом чуеше за знамето с орлово крило, той щеше да разбере, че Рагнар се е завърнал от Уесекс.
И може би, въпреки че се намираше върху непристъпната си скала, скрит зад високите стени, в сърцето му щеше да се прокрадне страх.
Препуснах към църквата, като поведох със себе си и Гизела. Беока се заклатушка подире ми, но беше твърде бавен.
— Почакай! — извика. — Не отивай без мен!
Но аз нямах намерение да го чакам. Вместо това пришпорих коня и го оставих далеч назад.
В църквата цареше сумрак. Единствената светлина идваше от малкия прозорец над вратата и от няколко мъждиви лоени свещи, запалени на олтара. Там, върху грубо скована маса, покрита с черен плат, лежаха ковчегът на свети Кътбърт и другите две сандъчета с реликви. Гутред седеше отпред на трикрако столче за доене, а край него стояха прави двама мъже и една жена. Мъжете бяха абат Едред и отец Хротуерд. Жената бе млада, с миловидно кръгло лице и доста бременна. По-късно научих, че е Осбурх, саксонската кралица на Гутред. Тя отмести поглед от мен към съпруга си, явно очаквайки го да заговори, но той мълчеше. Край лявата стена на църквата се бяха скупчили двайсетина войници, а край дясната — още повече духовници. Двете групи се разправяха за нещо, но с влизането ми притихнаха.
С Гизела минахме по прохода, хванати под ръка, докато не се озовахме пред Гутред, който не смееше да вдигне очи. Един или два пъти отвори уста, но думите му не идваха. Тогава погледна крадешком покрай мен, сякаш се надяваше през вратата да влезе някой не чак толкова страшен.
— Ще се оженя за сестра ти — казах.
Пак мълчание. Един монах понечи да протестира, но бързо бе дръпнат назад от свой другар. Реших, че днес съдбата явно е решила да ме поглези, защото това бяха Джанбърт и Айда — двойката, уредила изпращането ми в робство. Тогава от дъното на църквата все пак се надигна глас:
— Лейди Гизела вече е омъжена.
Гласът принадлежеше на възрастен мъж, пълен и сивокос. Беше облечен в къса кафява туника, със сребърна верижка на врата и вирна предизвикателно глава, щом закрачих към него.