— Ти си Ейдън — казах. От четиринайсет години не бях стъпвал в Бебанбург, но без усилие го познах. Навремето бе един от прислужниците на баща ми, натоварен със задачата да не допуска нежелани гости в залата за пиршества, но напереният му вид издаваше, че оттогава се е издигнал в длъжност. — Какъв си сега, Ейдън? — подрънках верижката му с ръка.
— Иконом на господаря на Бебанбург — рече намусено той. Явно не ме познаваше и нищо чудно — за последно ме бе виждал като деветгодишно дете.
— Значи това те прави мой иконом — отбелязах.
— Твой? — попита мъжът, но сетне си даде сметка какво означават думите ми и отстъпи крачка назад, присъединявайки се към двама по-млади войници. Жестът бе неволен, причинен по-скоро от учудване, отколкото от уплаха, защото Ейдън не беше страхливец. Сега бързо се окопити и отново ме погледна предизвикателно.
— Лейди Гизела е омъжена.
— Омъжена ли си? — обърнах се аз към нея.
— Не — отвърна тя.
— Чу ли? — казах. — Дамата не е омъжена.
Гутред прочисти гърло да заговори, но размисли, защото тъкмо тогава Рагнар и хората му започнаха да влизат в църквата.
— Тя си има съпруг и той е лорд Елфрик — обади се някой измежду духовниците. Обърнах се и видях, че е брат Джанбърт.
— Елфрик? — престорих се, че за първи път чувам новината. — Това родено от курва краставо псе?
Ейдън сръчка в ребрата единия от войниците до себе си и онзи вдигна меча. Другарят му стори същото. Аз им се усмихнах и много бавно изтеглих Змийския дъх от ножницата.
— Това е Божи дом! — възропта абат Едред. — Приберете оръжията!
Никой от нас не го послуша. Двамата обаче не направиха опит да ме нападнат, защото знаеха репутацията ми, а и острието на Змийския дъх още лепнеше от кръвта на хората на Кяртан.
— Утред! — появи се откъм входа Беока, разбутвайки присъстващите, за да стигне до мен. — Какво правиш, Утред!
— Не се притеснявай, отче, имам малко работа. Помниш ли Ейдън? — Беока едва сега забеляза сивокосия, когото познаваше добре от годините в Бебанбург, и спря объркано. — Нашият приятел Ейдън иска да се бия с тези две момчета, но преди да му доставя удоволствието, искам да чуя как Гизела изведнъж е станала съпруга на мъж, когото никога не е виждала.
Ейдън хвърли поглед към Гутред, очаквайки помощ от него, но такава не идваше, така че се наложи да се оправя сам.
— Аз я отведох в църквата вместо лорд Елфрик, така че пред очите на Бога е омъжена — рече накрая.
— А спа ли с нея? — попитах, предизвиквайки възмутен шепот сред духовенството.
— Разбира се, че не.
— Ако още е девствена, значи не е женена. Една кобила не е обяздена, докато някой не я възседне. Възсядали ли са те досега? — попитах Гизела.
— Още не — отвърна тя.
— Омъжена е — настоя Ейдън.
— Стоял си до нея пред олтара вместо чичо ми и наричаш това сватба?
— Прав е — намеси се тихо Беока.
— Значи сега, ако те убия — продължих, без да обръщам внимание на отчето, — тя ще стане вдовица?
Ейдън блъсна единия от войниците си към мен и онзи глупец взе, че ме нападна. Замахнах веднъж със Змийския дъх, рязко и силно, и оръжието му издрънча встрани, а моето острие опря в корема му.
— Искаш ли да си видиш червата пръснати по пода? — попитах го ласкаво, сетне надигнах гордо глас: — Аз съм Утред, господар на Бебанбург. Аз съм мъжът, убил Уба Лотброксон край морето. Погубил съм повече хора, отколкото мога да преброя. Но нека това не те спира. Искаш да се хвалиш, че си ми пролял кръвта? Онази крастава жаба Елфрик ще се радва, ако го сториш. Ще те възнагради богато. Така че давай, опитай — ръгнах го с върха на меча. Но той не стори нищо подобно. Вместо това отстъпи със залитане назад, както и другарят му. И нищо чудно, защото Рагнар и Стеапа се бяха присъединили към мен, а зад гърбовете им напираха цяла тълпа датчани в бойни доспехи, с брадви и мечове в ръце.
— Сега можеш да отпълзиш обратно при чичо ми — казах на Ейдън — и да му предадеш, че е загубил невестата си.
— Утред! — успя най-сетне да продума Гутред, но аз го игнорирах и отидох в другия край на храма, при скупчилите се свещеници и монаси. Гизела ме съпроводи, взе така уловила ме за ръка. Подадох й Змийския дъх и се изправих пред Джанбърт.
— Още ли смяташ, че тази жена е омъжена?