Выбрать главу

Докосвам рамото му, за да го накарам да се обърне към мен, преди да поставя дланта си върху гърдите му, където знам, че носи белег, точно над сърцето му.

— Виждала съм какво можеш да правиш, Блейз — казвам. — Глейди те е благословила, знам го. Може би твоята сила е различна от тази на пазителите, но тя не е… Не е това. Тя е нещо повече. Трябва да е.

За секунда той сякаш иска да спори с мен, но после поставя ръката си върху моята и я притиска. Мъча се да не обръщам внимание колко е гореща кожата му.

— Защо не можа да заспиш? — пита ме той най-накрая. Не мога да му разкажа за кошмара си, но и не мога да го излъжа. Спирам се на нещо по средата — частична истина.

— Не мога да спя сама — отвръщам, сякаш е толкова просто. И двамата знаем, че не е. Чакам присъдата, да ми каже колко е абсурдно това, че не е възможно да ми липсват Сенките, наблюдаващи всяко мое движение. Но, разбира се, той не го прави. Знае, че изобщо не е това, което казвам.

— Ще спя с теб — казва той, преди да осъзнае какво е изрекъл. Прекалено е тъмно навън, за да съм сигурна, но мисля, че ушите му почервеняха. — Искам да кажа… Ами, ти знаеш какво имам предвид. Мога да стоя там, ако това ще помогне.

Усмихвам се едва.

— Мисля, че ще помогне — отвръщам и понеже не мога да устоя, не спирам дотук. — Бих спала още по-добре, ако и ти се опиташ да поспиш.

— Тео — казва с въздишка той.

— Знам — отвръщам. — Не е толкова просто. Само ми се иска да е.

Усещам очите на екипажа върху нас, докато Блейз и аз вървим обратно към каютата ми. Мога да си представя как им изглеждаме двамата в този час. До изгрев-слънце всички ще си шушукат, че с Блейз сме любовници. Предпочитам хората изобщо да не си шушукат за мен, но ако тази мълва засенчи другите — за мен и Сьорен, не бих имала нищо против.

Слухът за любовна история с Блейз ще е далеч за предпочитане, защото екипажът ще ни подкрепи от все сърце, ако не за друго, то поне затова че е астреец. А колкото повече подкрепа имам от екипажа, толкова по-добре. Не мога да не си спомня колко пренебрежителна беше Драгонсбейн, когато се качих на борда, как ми говореше, сякаш съм изгубило се дете, а не кралица. Нейната кралица. Тревожа се, че ще става все по-лошо.

Мъча се да спра този ред на мисли. Как се превърнах в такава интригантка? Та аз наистина имам чувства към Блейз и знам, че и той също, но изобщо не се съобразих с това. Тръгнах направо да заговорнича, да обмислям как да го използвам за своя политическа изгода. Как станах такъв човек?

Разсъждавам като императора и осъзнаването на тази мисъл ме разтърсва.

Блейз го усеща.

— Добре ли си? — пита той, докато отварям вратата на каютата ми и го повеждам вътре.

Обръщам се да го погледна и изхвърлям гласа на императора от съзнанието си. Преставам да мисля за това кой ни е видял да влизаме или какво ще кажат, или как да го използвам за моя изгода. Не мисля за онова, за което разговаряхме преди минути. Мисля само за нас двамата, заедно, сами в стаята.

— Благодаря ти, че ще останеш с мен — казвам вместо отговор на въпроса му.

Той се усмихва, преди да отклони поглед встрани.

— Ти ми правиш услуга. В една каюта съм с Херон, а той така хърка, че клати целия кораб.

Засмивам се.

— Ще лежа на пода, докато спиш — казва той.

— Не — изненадващо за себе си отвръщам.

Очите му леко се разширяват, когато ме поглежда. По всичко личи, че ще останем в смразяващата, неловка тишина цяла вечност, затова разрушавам магията. Пристъпвам към него и го хващам за ръка.

— Тео — понечва да каже той, но аз поставям пръста си върху устните му, преди да е провалил мига с предупреждения, които не искам да чувам.

— Само… ме прегърни — изричам.

Той въздиша и аз знам, че ще каже не, че трябва да стои на разстояние, защото аз вече не съм неговото приятелче от детството. Аз съм неговата кралица, а това прави всичко много по-сложно. Така че излизам с евтин номер, на който знам, че няма да откаже.

— Ще се чувствам в по-голяма безопасност, Блейз. Моля те.

Погледът му омеква и знам, че го имам. Без да кажа и дума повече, отпускам ръката си от устните му и го издърпвам към леглото. Идеално е за двама ни, тялото му се извива покрай моето, ръцете му ме обвива! Дори тук, сред морето, той ухае на домашно огнище и подправки — като вкъщи. Кожата му е изгарящо топла, но се опитвам да не мисля за това. Усещам как биенето на сърцето му преминава през мен, как моето забива в същия ритъм и се оставям да ме приспи.

Семейството

Когато се събуждам, Блейз вече си е тръгнал и стаята е твърде студена без него. На възглавницата до главата ми има бележка.