Откъм ловците се разнесе гузен смях. Ралф се обърна към тях разпалено:
— Вие, ловци! Може да се смеете! Но казвам ви, че огънят е по-важен от едно прасе, колкото и често да успявате да докопате някое. Не виждате ли всички тук?
— Той разпери ръце и се обърна към целия триъгълник. — Докато сме живи, горе да има дим!
Той замълча, обмисляйки какво беше следващото.
— И друго.
Някой извика:
— Много работи станаха.
Разнесе се мърморене в знак на съгласие. Ралф реши да не обръща внимание.
— И още нещо. Ние почти опожарихме острова. И си прахосваме времето — търкаляме скали, кладем малки огньове за готвене. Обявявам го това и то става правило, защото съм вожд. Огън ще има само на планината. Никъде другаде.
Веднага настъпи суматоха. Момчетата се изправиха и закрещяха. Ралф също им крещеше.
— Ако някой иска да пече риба или крабове, спокойно може да отиде горе на върха. Така ще сме сигурни.
В светлината на залязващото слънце към рапана се протегнаха ръце. Ралф го задържа и скочи на пъна.
— Исках да ви кажа всичко това. Сега ви го казах. Гласувахте аз да съм вожд. Сега ще правите, каквото аз кажа.
Те постепенно се успокоиха и пак насядаха. Ралф се отпусна на дънера и заговори с обикновения си глас.
— Така че, запомнете. Тоалетната — на скалите Поддържа се огънят, за да има непрекъснато димен сигнал. Няма да носите огън от планината долу. Ще носите храната горе.
След зацарилото унило настроение Джек се изправи свъсен и протегна ръце.
— Още не съм свършил.
— Но откога говориш!
— Рапанът е у мен.
Джек седна, мърморейки.
— И последно. Нещо, за което има смисъл да си поговорим.
Той изчака, докато на платформата се възцари пълна тишина.
— Нещата не вървят на добре. Не знам защо. Започнахме добре, хубаво ни беше. И после…
Той леко раздвижи рапана, като гледаше над главите им в неопределена точка, спомняйки си за звяра, змията, пожара, думите, издаващи страх.
— …после някои започнаха да се страхуват.
Надигна се мърморене, почти стенание и заглъхна. Джек беше престанал да си дялка. Ралф продължи рязко:
— Но това са бебешки приказки. Ще я оправим тая работа. Така че последното, това, за което трябва да си поговорим, е един вид да решим за страха.
Косата му пак беше паднала в очите.
— Трябва да поговорим за страха и да решим, че просто не си струва. И аз понякога се боя, но това е глупост! Все едно да вярваш в таласъми. След като си изясним това, започваме всичко отначало и вече ще внимаваме за неща огъня. — За миг си представи трите момчета, които вървят по огрения от яркото слънце плаж — И ще ни е добре.
Тържествено Ралф положи рапана на дънера себе си в знак, че е привършил да говори.
Слънчевите лъчи, които все още ги огряваха, бяха почти хоризонтални.
Джек се изправи и взе рапана.
— Значи това събрание е, за да си изясним всичко. Аз ще ви обясня. Вие, малчуганите, започнахте всичко това с вашите приказки, че ви било страх. Зверове! Откъде? Всеки се плаши понякога, но няма как без това. А Ралф казва, че нощно време пищите. Какво е това, ако не кошмарни сънища? Във всеки случай вие нито ходите на лов, нито строите, нито помагате — ревльовци и слабаци — това сте вие. А пък страхът — ще свикнете с него, както и ние останалите.
Ралф гледаше Джек зяпнал, но Джек не забелязваше.
— Работата е, че страхът не може нищо да ви направи, както и един сън не може. На този остров няма никакви зверове, от които да се страхуваме. — Той огледа редицата малчугани, които си шепнеха. — Ако нещо ви докопа, така ви се пада, ревльовци и готованковци такива! Но няма никакво животно…
Ралф го прекъсна раздразнено.
— Какво значи всичко това? Кой е споменавал нещо за животно?
— Ти, онзи ден. Каза, че сънуват и пищят. Сега говорят не само малчуганите, но и моите ловци понякога, говорят за нещо, за нещо тъмно, за някакъв звяр или животно. Аз чух. Да не мислите, че не съм. Сега слушайте. На един малък остров не може да има големи животни. Само прасета. Лъвове и тигри има само в големи страни като Африка и Индия…
— И в зоологическата градина…
— Рапанът е у мен. Не говоря за страха. Говоря за звяра. Плашете се, ако искате. Но звярът…
Джек спря, прегърнал рапана, и се обърна към своите ловци с мръсни черни шапки:
— Ловец ли съм аз, или не?
Те кимнаха утвърдително. Той беше ловец. В това никой не се съмняваше.
— Добре тогава. Обиколил съм целия остров. Сам. Ако имаше чудовище, щях да го видя. Плашете се, щом ви харесва, но в тази гора няма чудовище.
Джек остави рапана и седна. Цялото събрание го акламира с облекчение. Тогава Прасчо протегна ръка.