— Сепията не може да излезе вън от водата!
— Може!
— Не може!
Миг и скалата се изпълни със спорещи и жестикулиращи сенки. За седналия Ралф всички бяха пощурели. Страх, чудовища, вместо да признаят единодушно, че най-важното бе огънят; а когато човек се опитваше да внесе яснота, разговорът се отплесваше, вземаше нов, неприятен обрат.
Видя нещо да се белее до него, сграбчи рапана от Морис и го наду с все сила. Събранието замлъкна стреснато. Саймън беше до него, протягаше ръце към рапана. Саймън изпитваше остра необходимост да говори, но много се боеше да говори пред публика.
— Може пък — започна колебливо той, — може пък да има чудовище.
Събранието нададе неистов вик, Ралф се изправи смаян.
— Ти, Саймън! Ти да вярваш в това?
— Не знам — каза Саймън. Сърцето му биеше тъй силно, че се задъхваше. — Но…
Бурята избухна.
— Сядай!
— Млъквай!
— Вземи му рапана!
— Майната ти!
— Затваряй си устата!
Ралф извика:
— Чуйте го! Рапанът е у него!
— Искам да кажа… може причината да е в нас.
— Глупости!
Обадил се беше Прасчо, също забравил всякаква благопристойност.
Саймън продължаваше:
— Може да е един вид…
Саймън не намери думи да изрази най-съществения недъг на човешкия род. Осени го спасителна мисъл.
— Кое е най-мръсното нещо на света?
Последваха недоумение и тишина, които Джек прекъсна с една груба, изразителна дума. Това предизвика връх на възторг. Малчуганите, които пак се бяха настанили на клатушкащото се стъбло, отново паднаха, но не се оплакаха. Ловците пищяха от възторг.
Опитът на Саймън стана на пух и прах, смехът беше жесток удар и той се сви беззащитен на мястото си.
Най-накрая събранието се усмири. Някой се обади без да е взел думата:
— Може би иска да каже, че това е един вид привидение.
Ралф вдигна раковината и се взря в мрачината. В нея светлееше само бледният плаж. А малчуганите не се ли бяха приближили по-плътно един до друг? Да, наистина — сгушили се бяха така, че на затревения център се беше образувала купчина от тела. Повей на вятъра накара палмите да заговорят — шумоленето им изглеждаше твърде силно поради тъмнината и тишината. Сивите стволове се потъркваха един в друг със зловещо скърцане, което никой не беше забелязал през деня.
Прасчо взе раковината от ръцете му. Гласът му звучеше възмутено.
— Не вярвам в призраци — за нищо на света!
Джек също се изправи, кой знае защо, ядосан.
— Никой не го е грижа какво вярваш, дебелане!
— Рапанът е у мен!
Дочу се шум от кратко боричкане и раковината се раздвижи напред-назад.
— Дай си ми рапана!
Ралф се втурна помежду им и някой го блъсна в гърдите. Той изтръгна раковината от нечии ръце и седна задъхан.
— Много се раздрънкахме за духове. По-добре да оставим такива приказки за през деня.
Обади се нечий шепнещ глас:
— Може пък да е точно това, чудовище призрак.
Сякаш вятър люшна събранието.
— Прекалено много се говори, без да е дадена думата каза Ралф, — не можем да направим събрание както трябва, щом не спазваме правилата.
Той отново спря. Внимателно обмисленият план за събранието се беше провалил.
— Какво тогава очаквате от мен да ви кажа? Сгреших, че свиках това събрание толкова късно. Ще гласуваме за тях, за призраците де, после отиваме в заслоните, защото всички сме уморени. Не — тоя там Джек ли е? — чакайте малко. Още сега ви казвам, че не вярвам в призраци. Смятам, че не вярвам. Но мисълта за тях ми е неприятна. Искам да кажа сега, когато е тъмно. Само че трябваше да решим как стоят нещата.
За миг той вдигна раковината.
— И така, как стоят нещата, това значи: има ли призраци, или няма…
Поспря за миг, мислейки как да постави въпроса.
— Кой мисли, че може да има призраци?
Известно време никой не проговори и не помръдна. После Ралф се взря в тъмното и преброи ръцете.
— Ясно — отсече той безизразно.
Светът, разбираемият и управляем свят, се изплъзваше. Едно беше преди, а сега — друго; пък и корабът беше отминал.
Раковината му беше изтръгната от ръцете и Прасчовият глас записка:
— Аз не гласувах за призраци!
Рязко се извъртя към събранието.
— Да помните това, всички!
Чуха го, че тропа с крак.
— Какво сме ние? Хора? Или животни? Или диваци? Какво ще кажат възрастните? Понасяме се, зацепваме нанякъде, ходим на лов за прасета, оставяме огъня да изгасне, а сега пък това!
Пред него изскочи една сянка. Млъквай, буре дебело! За миг се сборичкаха и светлеещата раковина затанцува нагоре-надолу. Ралф скочи на крака.
— Джек! Джек! Ти нямаш рапана! Остави го да говори.
Лицето на Джек изплува до него.