— Оттук…
— Но той ще ни направи на нищо!
— Оттук, казах…
Глиганът се отдалечаваше, шумолейки, в растителността. Намериха още една свинска пътечка, успоредна на първата, и Джек се втурна по нея. Ралф беше обхванат от страх, опасения и гордост.
— Аз го ударих! Копието се заби…
Неочаквано излязоха на едно открито място край морето. Джек се озърна на голата скала недоволно.
— Избяга.
— Ударих го — повтори отново Ралф, — копието се заби и се задържа за малко. Чувстваше нужда от свидетел. — Не ме ли видя?
Морис кимна:
— Видях те. Право в зурлата — паам!
Възбуден, Ралф продължаваше:
— Ударих го здравата. Копието се заби. Раних го! Грееше се на новоустановените им слънчеви отношения и чувстваше, че в края на краищата е хубаво да ловуваш.
— Здравата го праснах. Сигурно това е бил звярът!
Джек се върна.
— Това не беше звярът. Беше глиган.
— Ударих го.
— Защо не го хвана? Аз се опитах…
Гласът на Ралф се извиси звънливо:.
— Но това е глиган!
Изведнъж Джек избухна:
— Ти каза, че щял да ни направи на нищо. Защо трябваше да хвърляш копието? Защо не изчака?
Той изпъна ръка.
— Гледай.
Обърна лявата си ръка така, че да я видят всички. Тя беше раздрана. От външната страна между лакътя и китката; раната не беше дълбока, но кървеше.
— Това е от бивните му. Не успях да наведа копието навреме.
Вниманието се насочи към Джек.
— Това е рана — каза Саймън — и трябва да я изсмучеш. Като Беренгария.
Джек засмука.
— Ударих го — възнегодува Ралф. — Ударих го с копието. Раних го.
Опита се да привлече вниманието им.
— Носеше се надолу по пътеката. Метнах, ей така…
Робърт заръмжа срещу него. Ралф се включи в играта и всички се засмяха. Робърт се правеше, че ги напада, а те го мушкаха.
— Хайде в кръг! — извика Джек.
Кръгът се разширяваше и стесняваше. Робърт започна да имитира паническо, след това агонизиращо квичене.
— Ох! Стига! Боли!
Едно копие се стовари по гърба му, докато се блъскаше слепешката между тях.
— Дръжте го!
Уловиха го за ръцете и краката. Ралф, забравил се от възбуда, грабна копието на Ерик и мушна Робърт.
— Убий го! Убий го!
Робърт така обезумя, че това му вля нови сили, изведнъж той започна да крещи и да се мята. Джек го беше хванал за косите и размахваше ножа си. Зад него Роджър се боричкаше, за да се приближи. Извиси се ритуалният припев, както при върховния миг от танц или лов.
— Убий прасето! Заколи го! Изпий му кръвта!
Ралф също се боричкаше, за да се приближи, за да докопа парче от тази загоряла, уязвима плът. Желанието да сграбчиш и причиниш болка беше непреодолимо. Ръката на Джек замахна надолу; възбуденият кръг надаваше възторжени възгласи и квичеше като агонизиращо прасе. След това налягаха задъхани и чуваха уплашените подсмърчания на Робърт. Той изтри лице с мръсната си ръка и направи опит да си възвърне загубените позиции.
— Ох, дупето ми!
Той разтри печално задника си. Джек се изтърколи настрана.
— Хубава игра беше. — Това беше само игра — каза Ралф гузно. — Веднъж, като играх ръгби, да знаеш как ме подредиха.
— Трябва ни барабан и тогава ще можем да го разиграем както трябва — обади се Морис.
Ралф го изгледа.
— Как трябва?
— Не знам. Трябва огън, мисля, и барабан и отмерваш такта с барабана.
— Трябва прасе — каза Роджърс — като на истински лов.
— Или някой да играе прасе — каза Джек. — Може да направим някой да се маскира като прасе и тогава ще можем да го изиграем — нали разбирате, все едно че ме поваляте и всичко останало…
— Трябва ви истинско прасе — каза Робърт, като все още потриваше задника си, — защото ще го убиете…
— Ще използваме някой от малчуганите — каза Джек и всички се засмяха.
Ралф приседна.
— Е, както сме тръгнали, май няма да намерим това, което търсим.
Изправиха се един по един, привеждайки в ред раздърпаните си дрехи. Ралф погледна Джек.
— Сега към планината,
— Не трябва ли да се върнем при Прасчо — каза Морис, — преди да се е стъмнило?
Близнаците кимнаха като един.
— Да, така е. Да отидем утре сутринта.
Ралф огледа наоколо и погледът му се спря на морето.
— Ще трябва пак да накладем огъня.
— Очилата на Прасчо не са у теб — каза Джек, — така че не можеш.