— След нея!
Те се втурнаха по свинската пътечка, но гората беше тъй тъмна и непроходима, че Джек, като проклинаше ги спря и застана между дърветата. Постоя малко така’ мълчалив и задъхан, а те се спогледаха, полусмутени, полувъзхитени от него. Показалецът му стремително прониза въздуха и посочи към земята.
— Ето…
Другите още не бяха успели да разгледат капката кръв, когато Джек се извърна, проучи някаква следа и докосна една клонка, която се изметна. Продължи, необяснимо защо уверен, че е на прав път; ловците крачеха след него.
Спря се пред един гъсталак.
— Ето тук.
Наобиколиха гъсталака, но свинята пак им се изплъзна, след като усети пробождащата болка от още едно копие в хълбока си. Копията, които се влачеха след нея, затрудняваха движенията и, а върховете с остри зъбци я измъчваха. Тя се блъсна в едно дърво и копието се заби още по-дълбоко; оттук нататък всеки от ловците лесно можеше да я проследи по капките прясна кръв. Следобедът бавно преваляше, непоносимо тежък от маранята и влажната горещина; свинята, кървяща и обезумяла, си пробиваше път пред тях, ловците я преследваха, възбудени от дългата кървава гонитба. Вече я виждаха, почти я настигнаха, но тя напрегна последни сили и пак не им позволи да скъсят разстоянието. Бяха точно след нея, когато тя се измъкна на една открита полянка, където растяха пъстри цветя, пеперуди танцуваха една около друга, а въздухът беше горещ и неподвижен.
Тук, като поразена от топлинен удар, свинята падна и ловците се втурнаха към нея. Страшното нашествие, идващо от един непознат свят, я накара да обезумее; тя квичеше, риташе и въздухът се изпълни с пот и шум, и кръв, и ужас. Роджър търчеше около скупчените тела и мушкаше с копието колчем се мернеше свинска плът. Джек беше възседнал свинята и нанасяше удари с ножа. Роджър усети, че върхът на копието е намерил уязвимото място, и напираше с цялата си тежест. Копието влизаше сантиметър след сантиметър и ужасеното квичене се превърна в пронизителен писък. След това Джек намери гърлото и по ръцете му бликна гореща кръв. Свинята рухна под тях, а те лежаха, тежки и удовлетворени, върху нея. Пеперудите продължаваха своя танц в средата на полянката.
Накрая непосредствената възбуда от акта на убийството се уталожи. Момчетата отстъпиха назад, Джек се изправи и показа ръцете си.
— Гледайте.
Той се ухили и ги тръсна, а момчетата се засмяха, щом видяха вонящите му длани. Джек сграбчи Морис и натри бузите му с нечистотията. Роджър започна да изтегля копието си и момчетата едва сега го забелязаха. Робърт описа извършеното с една-единствена фраза, която бе посрещната с гръмогласен смях.
— Право в дупето и.
— Чу ли?
— Чу ли го какво каза?
— Право в дупето и!
Този път Робърт и Морис си разделиха двете роли и Морис тъй смешно показваше как свинята се опитвала да се изплъзне от напредващото копие, че момчетата се заливаха от смях.
Накрая и това им омръзна. Джек започна да изтрива окървавените си ръце в скалата. Залови се със свинята, изкорми я, извади горещите черва и оцветени вътрешности, захвърли ги на купчина върху скалата, докато другите го наблюдаваха. Той работеше и говореше:
— Ще отнесем месото на брега. Ще отида на плоската скала и ще ги поканя на пиршество. Така печелим време.
Обади се Роджър:
— Вожде…
— А?…
— Как ще накладем огън?
Джек се отпусна назад, приседна и се намръщи към свинята.
— Ще ги нападнем и ще вземем огън. Трябва да дойдете четиримата — Хенри и ти, Бил и Морис. Ще се намажем с боя и ще се промъкнем; докато аз им обяснявам какво искам, Роджър може да грабне един клон. Другите ще отидете там, където бяхме. Ще накладем огъня там. А после…
Той замлъкна, изправи се и погледна към сенките под дърветата. Продължи с по-тих глас:
— Но ще оставим част от плячката за…
Отново приклекна и заработи с ножа. Момчетата се струпаха наоколо му. Той заговори през рамо към Роджър:
— Изостри един кол от двата края.
Изправи се, подхванал кървящата глава на свинята.
— Къде е колът?
— Ето.
— Забий единия край в земята. О… то пък било скала. Вкарай го в тази цепнатина. Ето тук.
Джек повдигна главата, блъсна я в изострения кол, който проби мекото гърло и се заби в устата. Отстъпи назад и погледна набучената глава; по кола се стичаше малко кръв.