Повест за два града

Чарлс Дикенс Повест за два града

ПРЕДИСЛОВИЕ

Основният замисъл на тази история за пръв път се зароди у мен, докато играех заедно с децата си и свои приятели в пиесата на мистър Уилки Колинс (Колинс, Уилки (Уилям) (1824–1889) — английски писател, близък приятел на Дикенс) „Замръзналата бездна“. Тогава ме обзе силно желание да я въплатя в собствената си личност; с особено внимание и интерес дирех във въображението си онова състояние на ума, което беше необходимо, за да я изразя пред един наблюдателен зрител.

Идеята ми ставаше все по-близка и постепенно прие настоящата си форма. Бях изцяло погълнат от нея, докато я пресъздавах: изживявах събитията и страданията от тия страници като свои собствени преживелици и премеждия.

Там, където се спирам макар и бегло на положението на френския народ преди и по време на Революцията (Френската буржоазна революция от 1789–1794 г.), аз правя това, позовавайки се на заслужаващи доверие свидетели.

Едно от нещата, които се надявах да постигна, бе да добавя частица към множеството популярни и художествени средства за разбиране на онова ужасно време, макар че никой не би могъл да се надява да добави каквото и да било към философията на прекрасната книга на мистър Карлайл. (Карлайл, Томас (1795–1881) — шотландски историк и есеист. Книгата му „Френската революция. История“ излиза през 1837 г)

Тависток Хаус, Лондон

Ноември 1859 г.

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

СИДНИ КАРТЪН, лондонски адвокат, способен, но ленив човек, чакал на мистър Страйвър

РОДЖЪР КЛАЙ, шпионин от Олд Бейли

ДЖЕРИ КРЪНЧЪР, разсилен при банката „Телсън“, а също и крадец на трупове (ресурекционист)

МАЛКИЯТ (МЛАДИЯТ) ДЖЕРИ КРЪНЧЪР, син на горния

Мосю ЕРНЕСТ ДЕФАРЖ, съдържател на кръчма в Париж й водач на революционерите от предградието Сен Антоан (Предградието Сен Антоан — район в Париж, населен със занаятчии и работници, играл много активна роля по време на революцията)

Мосю ТЕОФИЛ ГАБЕЛ, началник на сменна станция

ГАСПАР, убиец —

ЖАК (Жак — прозвище на френските селяни и хора от народа) ПЪРВИ — революционери, сподвижници на Дефарж

ЖАК ВТОРИ —

ЖАК ТРЕТИ —

ЖАК ЧЕТВЪРТИ, име, приемано от Дефарж

ЖАК ПЕТИ, сподвижник на Дефарж, работник по пътищата, по-късно дърворезач

Мистър ДЖАРВИС ЛОРИ, конфиденциален служител в банката „Телсън“ и приятел на семейство Манет

Доктор АЛЕКСАНДЪР МАНЕТ, парижки лекар, затворен в продължение на много години в Бастилията (Бастилия — крепост и затвор в Париж от XIV в. В края на XVI в. става политически затвор. Превземането на Бастилията от въстаналия народ слага начало на революцията)

СОЛОМОН ПРОС алиас ДЖОН БАРСАД, шпионин и таен доносник, по-късно тъмничар в „Консиержери“ (Консиержери — едно от главните места, където са били държани политическите затворници по време на Френската революция) в Париж

Маркиз СЕН ЕВРЕМОНД (I), горд и деспотичен благородник, брат-близнак на следващия, сънаследник и приемник на по-възрастния маркиз, чичо на Шарл Сен Евремонд

Маркиз СЕН ЕВРЕМОНД (II), брат-близнак на предходния, баща на Шарл Сен Евремонд

ШАРЛ СЕН ЕВРЕМОНД, френски емигрант, наричан Чарлс Дарней, син на предишния

Мистър СТРАЙВЪР, лондонски адвокат

ТОМ, кочияш на пощенската кола за Дувър

Мисис КРЪНЧЪР, съпруга на Джери Крънчър

Мадам ТЕРЕЗ ДЕФАРЖ, съпруга на мосю Дефарж и водачка на тълпата жени от Сен Антоан

ЛУСИ МАНЕТ, дъщеря на доктор Манет

Мис ПРОС, прнслужничка на Луси Манет

Маркиза СЕН ЕВРЕМОНД, съпруга на маркиз Сен Евремонд (II)

ЛУСИ СЕН ЕВРЕМОНД, дъщеря на Шарл Сен Евремонд

ОТМЪЩЕНИЕТО, видна революционерка сред жените от Сен Антоан

ПЪРВА КНИГА ВЪЗВЪРНАТ КЪМ ЖИВОТ

ГЛАВА I ПЕРИОДЪТ

Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока — казано с две думи, периодът толкова много приличаше на сегашния, чо някои от най-разпалените специалисти настояват, че той трябва да се описва само с превъзходна степен на сравнение — и в положителния, и в отрицателния смисъл.

На английския престол седяха крал с голяма челюст и кралица с обикновено лице (Английският крал Джордж III (1738–1820) и жена му Шарлота), на френския престол седяха крал с голяма челюст и кралица с хубаво лице (Френският крал Луи (Людовик) XVI (1754–1793) и жена му Мария-Антоанета. По присъда на Конвента били гилотинирани през 1793 г.). И в двете страни на Главните пазители на хлебните и рибните запаси беше по-ясно от ден, че нещата са установени веднъж за винаги в един неизменен порядък.