— Въпреки че вие сте най-младият човек, който някога е живял — каза Чарлс Дарней малко колебливо, — трябва да ви кажа…
— Разбирам. Че съм вече доста стар? — каза мистър Лори.
— Времето е нестабилно, пътуването е дълго, няма сигурен транспорт, страната е в безредици, градът не е безопасен дори за вас.
— Мили мой Чарлс — каза мистър Лори с радостна увереност. — Вие засегнахте някои от причините, именно заради които трябва да замина, а не да остана. За мен е най-безопасно. Никой няма да седне да се занимава с един старец, който скоро ще навърши осемдесет, когато има толкова много други хора, с които си струва да се позанимаят. Що се отнася до това, че градът е в безредие — та ако не беше в безредие, нямаше нужда да се изпраща човек от нашата банка тук в нашия клон там, който познава отдавна града и работите и е доверено лице на „Тел-сън“. Колкото до несигурния транспорт, дългото пътуване и зимното време, ако аз не съм готов да понеса някои неудобства заради банката „Телсън“ след толкова години служба, кой друг ще го стори?
— Иска ми се аз да отида на ваше място — каза Чарлс Дарней малко неспокойно като някой, който мисли на глас.
— Наистина ли? Много ви бива да възразявате и да съветвате — възкликна мистър Лори. — Иска ви се да отидете? И сте роден във Франция? Мъдър съветник сте, няма що?
— Скъпи мистър Лори, именно защото съм французин, тази мисъл (макар че не исках да я споменавам тук) често ми минава през ум. Не мога да не си помисля, още повече, че съм съчувствувал на нещастния си народ и съм пожертвувал нещо за него — той говореше с предишния си замислен тон, — че мога да го накарам да се вслуша и да успея да го убедя малко да се овладее. Още снощи, когато си отидохте, аз поговорих с Луси…
— Говорили сте с Луси — повтори мистър Лори. — Да. Чудя се как не ви е срам да споменавате името на Луси. Да бяхте тръгнали за Франция още сега!
— Но няма да тръгна — каза Чарлс Дарней с усмивка. — За целта е по-добре да тръгнете вие.
— Да, и аз наистина тръгвам. Истината е, мили мой Чарлс — мистър Лори погледна към директора и понижи глас, — че вие нямате никаква представа за трудностите, при които правим нашите сделки, и опасностите, на които нашите книги и документи са изложени там. Само бог знае какви компрометиращи последици ще има за десетки хора, ако някои от документите ни бъдат взети или унищожени. А това може да стане всеки момент, защото кой може да каже, че днес Париж няма да бъде подпален, а утре опустошен! Затуй документите трябва внимателно да се подберат без никакво отлагане, да се закопаят или просто да се преместят на безопасно място, а това (без загуба на скъпоценно време) може да направя само аз, ако изобщо е възможно. И трябва ли да се отдръпна, когато банката „Телсън“ знае това и иска това — банката „Телсън“, чийто хляб съм ял цели шестдесет години — само защото ставите ми са малко неподвижни? Та аз съм един младеж, сър, в сравнение с поне половин дузина старчоци тук.
— Възхищавам се на храбрия ви младежки дух, мистър Лори.
— Ами, ами. Глупости, сър! И вижте какво, скъпи Чарлс — каза мистър Лори, като пак погледна към директора, — трябва да разберете, че в момента да се изнесе нещо от Париж, независимо какво, е почти невъзможно. Днес получихме документи и ценни книжа (говоря ви строго поверително, не е редно дори на вас да казвам такива работи), донесени от най-странните куриери, които можете да си представите, и всеки един от които е бил буквално на косъм от смъртта, когато е минавал парижките бариери. Друг път пакетите ни са пътували натам и обратно съвсем лесно, както в добрата стара и уредена Англия. Сега всичко това свърши.
— Вие наистина ли тръгвате довечера?
— Наистина, защото положението е толкова спешно, че не търпи никакво отлагане.
— Няма ли да вземете никого със себе си?
— Предложиха ми всякакви хора, но аз не искам да имам нищо общо с никого. Смятам да взема Джери. От толкова време Джери ми е телохранител в неделните нощи и аз съм свикнал с него. Никой няма да се усъмни, че Джери е нещо повече от един английски булдог и че в главата му може да има друга мисъл, освен да се хвърли върху всекиго, който докосне стопанина му.
— Трябва пак да ви кажа, че най-искрено се възхищавам на вашата храброст и младост.
— Трябва пак да ви кажа, че това са глупости, глупости! След като изпълня тази малка задача, вероятно ще приема предложението на банката да се оттегля и да заживея спокоен живот. Тогава ще имам достатъчно време да мисля за старостта.
Този разговор се проведе до познатото бюро на мистър Лори, а наоколо гъмжеше от монсеньори, които се хвалеха какво ще направят, за да отмъстят на вероломния си народ. Беше напълно в стила на Монсеньора, облечен в ролята на бежанец, и още по-типично в стила на английската порядъчност да говори за тази ужасна революция, сякаш тя бе единствената реколта на света, която не е била посята — сякаш преди това нищо, което е могло да доведе до нея, не е било направено или не е било пропуснато да се направи, сякаш наблюдателите на нещастните милиони във Франция, на средствата, които са били прахосвани или унищожавани, а са можели да ги направят богати, не бяха виждали неизбежното й приближаване, и то от години, и сякаш не бяха го написали с пределно ясни думи. Тези разгорещени приказки и безразсъдни заговори, които Монсеньор кроеше за възстановяване на предишното положение, се бяха напълно изчерпали, бяха уморили и небето, и земята, както и самите себе си, и трудно се издържаха без някоя остра забележка от страна на някой нормален мъж, който знаеше истината. Именно тези разгорещени приказки, които кръжаха около ушите на Чарлс Дарней, като че ли кръвта в главата му се блъскаше стихийно, бе усилило още повече вътрешната му напрегнатост, която без друго вече го държеше в непрекъсната нервност.