— Може би не познавате господина.
— Но пък знам как да ви туря натясно, мистър Дарней — каза Були Страйвър, — и ще го направя. Ако този човек е джентълмен, аз не го разбирам. Можете да му го кажете и да го поздравите от мен. Можете също така да му кажете от мен, че след като е оставил своите земни блага и положение на тази тълпа касапи, чудно е защо още не е застанал начело. Но не, господа — каза Страйвър, като се огледа и щракна с пръсти, — аз знам нещичко за човешката природа и ще ви кажа, че дори човек като този никога няма да се остави на милостта на такива скъпоценни протежета. Не, господа. Той винаги отрано ще си плюе на петите, когато започне боричкането, и ще се изхлузи.
С тия думи и едно последно щракване с пръсти мистър Страйвър си проправи път към Флийт Стрийт сред всеобщите одобрителни възгласи на своите слушатели. След като всички си отидоха, мистър Лори и Чарлс Дарней останаха сами при бюрото.
— Ще се погрижите ли за писмото? — каза мистър Лори. — Знаете къде да го занесете, нали?
— Да.
— Ще бъдете ли така добър да обясните, че сме предполагали, че то е било адресирано дотук с надежда, че знаем къде да го препратим, и затова е престояло известно време при нас.
— Добре. Оттук ли ще тръгнете за Париж?
— Оттук в осем.
— Ще се върна да ви изпратя.
Много раздразнен от себе си, както и от Страйвър и другите, Дарней бързо се озова сред покоя на своя храм, отвори писмото и го зачете. Ето неговото съдържание:
„Затворът в Абе, Париж
21 юни 1792 г.
Господин досегашен маркиз,
След като животът ми дълго време беше в опасност в селото, ме заловиха по най-насилствен и недостоен начин и ме заведоха пеша чак в Париж. По пътя страшно се мъчих. Но това не е всичко. Къщата ми е унищожена — срината до основи.
Престъплението, заради което съм в затвора, господин досегашен маркиз, и заради което ще бъда изправен пред съд и ще загубя живота си (без вашата щедра помощ), е измяна срещу негово величество народа, понеже съм действувал срещу него заради един емигрант. Напразно се опитвам да обясня, че съм действувал за тяхно благо, а не срещу тях, тъй както ми бяхте наредили. Напразно им казвам, че преди конфискацията на емигрантската собственост аз им бях опростил данъците, които те бяха престанали да плащат; че не съм им събирал налог; че не съм възбуждал някакви съдебни процеси. Единственият отговор е, че съм действувал заради някакъв емигрант, а къде е този емигрант?
Ах, благородни господине и досегашен маркиз, къде е този емигрант? Викам в съня си къде е той. Питам небесата дали той няма да дойде и да ме спаси. Няма отговор. Ах, господин досегашен маркиз, изпращам своя печален зов отвъд морето с надежда да стигне до ушите ви чрез голямата банка «Телсън», известна в Париж.
В името на любовта към бога, справедливостта, великодушието и честта на благородното ви име, умолявам ви, господин досегашен маркиз, да ми помогнете и да ме освободите. Моята грешка е, че ви останах верен. О, господин досегашен маркиз, моля ви, бъдете верен и към мен! От този затвор на ужаса, където всеки час ме приближава към унищожението ми, аз ви изпращам, господин досегашен маркиз, уверения за печалната ми и нещастна служба към вас.
Дремещото безпокойство в ума на Дарней силно се възбуди от това писмо. Опасността, в която се намираше един стар и добър слуга, чието единствено престъпление бе верността към него и семейството му, така се отрази на лицето му, че като ходеше нагоре-надолу из Темпъл и се чудеше какво да направи, той прикриваше лицето си от минувачите.
Знаеше много добре, че в ужаса си от извършеното зло, което надхвърляше злодеянията и лошата репутация на стария род, в ядните си съмнения към чичо си, в страданието, с което съвестта му гледаше на разпадащата се постройка, която очакваха от него да поддържа, той беше действувал погрешно. Знаеше много добре, че в любовта си към Луси, в отказа си от общественото си положение, макар и отдавна обмислен, бе проявил прибързаност и някои неща бяха останали недовършени. Знаеше, че е трябвало да подготви всичко систематично и да го контролира; беше имал намерение да го направи, но не го направи.
Щастието на английския му дом, който сам си бе избрал, необходимостта непрекъснато да се занимава с нещо, бързите промени и беди, които следваха една след друга тъй светкавично, че събитията от тази седмица унищожаваха прибързаните планове от предишната седмица, а събитията от следващата седмица създаваха съвършено ново положение, бе се поддал на силата на всички тези обстоятелства — наистина не без тревога, но и без продължителна и нарастваща съпротива. Известно му беше, както бе известно на новата власт във Франция, която можеше да го обвини в измяна, че бе наблюдавал времената и бе чакал удобен момент, за да действува, че времето се менеше и вреше, докато накрая този момент мина и благородниците започнаха да бягат от Франция по всеки път и пътека, а собствеността им се конфискуваше или унищожаваше и имената им се заличаваха.