— Хайде, мистър Крънчър — каза мис Прос със зачервени от удоволствие очи. — Ако сте готови, можем да си тръгваме.
Джери заяви с дрезгав глас, че е на нейните услуги. Отдавна бе изчистил ръждата от пръстите си, но нищо не беше в състояние да приглади шипестата му коса.
— Има много неща за купуване — каза мис Прос. — Доста време ще походим. Трябва да купим и вино. Червените калпаци ще вдигнат хубави тостове.
— Мисля, че ще ви бъде все едно, мис — отвърна Джери, — дали пият за ваше здраве или за онзи стария.
— Кой е той? — попита мис Прос.
Малко неуверено мистър Крънчър обясни, че имал пред вид дявола.
— Аха! — каза мис Прос. — Не е нужен преводач, за да се разбере какво искат тия изчадия. Те си знаят сами едно — среднощни убийства и злини.
— Шшт, миличка! Моля ти се, бъди предпазлива! — извика Луси.
— Добре, добре, ще внимавам — каза мис Прос, — но нека тука да си кажа, че се надявам по улиците да няма разни вонящи на лук и тютюн прегръщаници и млясканици. А сега, Птичке, да не си мръднала от тази камина, докато не се върна! Погрижи се за милия си мъж, който се върна при тебе, и не си вдигай хубавата главичка от рамото му. Стой ей така, докато пак се видим! Мога ли да попитам нещо, доктор Манет, преди да тръгна?
— Мисля, че може да си позволите тази свобода — отговори усмихнат докторът.
— За бога, не говорете за свобода. Достатъчно си патихме от нея — каза мис Прос.
— Шшт, мила. Пак ли започваш? — упрекна я Луси.
— Добре де, миличко — каза мис Прос, като кимна енергично с глава, — с две думи, аз съм поданица на негово най-благородно величество крал Джордж Трети. — Мис Прос се поклони, когато произнесе името му. — По силата на това моят принцип е: „Разстройвай политиката им, проваляй подлите им планове.“ На него възлагаме ний надежда. Бог да пази краля!
В пристъп на верноподаничество мистър Крънчър повтори с ръмжене думите на мис Прос, като че беше в църква.
— Радвам се, че сте такъв добър англичанин, макар че ми се иска да не бяхте толкова прегракнали от тази настинка — каза одобрително мис Прос. — Но на въпроса, доктор Манет. Има ли някакви изгледи — това беше начинът, по който добрата жена се преструваше, че просто иска да се осведоми за нещо, което беше голяма грижа за всички, а тя споменаваше за него по най-бегъл начин, — има ли някакви изгледи да се измъкнем от това място?
— Страхувам се, че още не. Още е опасно за Чарлс.
— Брей, тц, тц, тц! — изговори мис Прос, като бодро подтисна въздишката си и погледна към милата златиста коса, осветена от огъня. — Значи, трябва да имаме търпение и да чакаме, това е всичко. Трябва да си държим горе главите, а долу да действуваме, както брат ми Соломон казваше. Хайде, мистър Крънчър, Да не си мръднала, Птиченце!
Те излязоха и оставиха Луси, съпруга й, баща й и детето край яркия огън. Очакваха мистър Лори да се върне скоро от банковата къща. Мис Прос беше запалила лампата, но я бе преместила настрана в един ъгъл, за да могат спокойно да се насладят на светлината на огъня. Малката Луси стоеше до дядо си и ръцете й се бяха вкопчили в рамото му. С глас, който не надвишаваше шепот, той започна да й разказва приказка за някаква прекрасна и силна фея, която отворила стените на затвора и пуснала оттам един пленник, който някога бил помогнал на феята. Всичко беше тихо и спокойно и Луси се чувствуваше по-добре.
— Какво е това? — изведнъж извика тя.
— Мила моя — каза баща й, като спря да разказва и докосна ръката й. — Овладей се! Колко си се изнервила! От най-малкото нещо — от нищо — се стряскаш! Ти си дъщеря на баща си!
— Стори ми се, татко — измънка извинително Луси с пребледняло лице, — че чух странни стъпки по стълбите.
— Любов моя, стълбите са тихи като самата смърт.
Докато изричаше тия думи, на вратата силно се потропа.
— О, татко, татко! Какво може да е това? Скрий Чарлс! Спаси го!
— Дете мое — каза докторът, като стана и сложи ръка на рамото й, — аз го спасих. Каква е тази слабост, скъпа моя! Чакай да отида на вратата.
Взе лампата в ръцете си, прекоси двете междинни стаи и отвори. Чу се грубо хлопване на крака и четирима космати мъже с червени калпаци, въоръжени със саби и пищови, нахълтаха в стаята.