Още по-зле за обречения, че обвинителят беше добре известен гражданин, негов сърдечен приятел, баща на неговата съпруга. Едно от безумните желания на тълпата беше да подражава на съмнителните граждански добродетели на древността и тя обичаше саможертвите пред олтара на народа. Затуй, когато председателят (иначе собствената му глава щеше да се разклати върху раменете му) каза, че добрият лекар на Републиката ще заслужи още повече пред нея, като изкорени един мръсен аритократичен род, и положително ще изпита свещена радост и озарение, като направи дъщеря си вдовица, детето й сираче, залата изпадна в буйно оживление и патриотична възбуда, без капка човешко състрадание.
— Този доктор има голямо влияние, види се! — измърмори мадам Дефарж, като се усмихна на Отмъщението. — Ха сега го спаси, бре докторе, спаси го де!
При всеки глас на съдебните заседатели тълпата ревеше. Още веднъж и още веднъж. Рев след рев.
Единодушно гласуване. По произход и по убеждение аристократ, враг на Републиката, добре известен подтисник на Народа. Обратно в „Консиержери“ и смърт след двадесет и четири часа.
ГЛАВА XI
СУМРАК
Клетата съпруга на невинния човек, обречен да загине, се строполи, като чу присъдата, сякаш я покоси смъртоносен удар. Но не издаде нито звук. Толкова силен беше гласът вътре в нея, че единствено тя в целия свят трябва сега да го поддържа в мъката му, а не да я усилва, че тя скоро се съвзе от шока.
Съдът отложи заседанията си, защото съдиите трябваше да вземат участие в някаква публична демонстрация. Шумът от бързото раздвижване на тълпата, която излизаше от многото коридори, още не бе стихнал, когато Луси протегна ръка към съпруга си и по лицето й нямаше нищо друго освен любов и утеха.
— Нека да го докосна! Нека поне един път да го прегърна! О, добри граждани, имайте поне тази милост към нас!
Беше останал само един тъмничар заедно с двама от четиримата мъже, които го бяха арестували предната вечер, и Барсад. Всички хора бяха излезли навън, за да зяпат зрелището по улиците. Барсад предложи на останалите:
— Нека да го прегърне. Само за момент.
Съгласиха се мълчаливо и я заведоха през седалките на залата до едно издигнато място, където той, облягайки се на подсъдимата скамейка, можеше да я прегърне.
— Сбогом, моя скъпа любов на душата ми. Благославям любовта си на раздяла. Ще се срещнем отново, където измъчените намират покой.
Това бяха думите на съпруга й, когато я притисна до гърдите си.
— Ще го понеса, скъпи Чарлс. Бог ме крепи. Не страдай за мене. Благослови детето ни на раздяла.
— Изпращам й благословията си чрез теб. Целувам я чрез теб. Казвам й „сбогом“ чрез теб.
— Съпруже мой! Един миг още! — Той се отдръпваше от нея. — Няма да сме разделени за дълго. Чувствувам, че това постепенно ще разбие сърцето ми. Но докато мога, ще изпълнявам дълга си и когато я оставя, бог ще й изпрати приятели, както изпрати на мене.
Баща й я беше последвал и щеше да падне на колене и пред двамата, но Дарней протегна ръка, хвана го и извика:
— Не, не! Какво сте направили, какво сте направили, че да падате на колене пред нас! Сега вече разбрахме с какво е трябвало да се борите. Сега вече знаем какво сте преживели, когато сте се досещали за моя произход и когато сте го узнали. Сега вече знаем как сте се борили с естествената омраза у себе си и как заради нея я победихте. Благодарим ви с цялото си сърце, с цялата си любов и дълг. Бог да е с вас!
Вместо отговор бащата прекара ръце през бялата си коса и ги закърши със скръбен вик.
— Не можеше да стане другояче — каза затворникът. — Всички неща, които се бяха разпаднали, отново се събраха и заработиха. Непрекъснато и напразно се опитвах да оправдая доверието на бедната си майка и това доведе в живота ви фаталното ми присъствие. Добро никога не можеше да излезе от това зло, не можеше да има по-добър край от това нещастно начало. Успокойте се и ми простете. Бог да ви благослови.
Дръпнаха го настрани, жена му го пусна. Тя гледаше след него с ръце, долепени за молитва, а очите й сияеха и на лицето й бе изписана дори утешителна усмивка. Когато той излезе през вратата за затворниците, тя се обърна, склони с любов глава върху гърдите на баща си, опита се да му каже нещо и се строполи в краката му.