Мадам Дефарж вървеше по улиците и все повече се приближаваше към тях.
— Ако някога се приберем в родната си земя — каза мис Прос, — може да разчитате, че аз ще кажа на мисис Крънчър всичко, което запомних и разбрах от вашите забележителни думи. Във всеки случай можете да бъдете сигурен, че ще свидетелствувам, че вие сте се държали много достойно в този ужасен момент. А сега, моля ви, хайде да помислим! Мой уважавани мистър Крънчър, да помислим!
Мадам Дефарж се движеше по улицата и приближаваше към тях.
— Вие да тръгнете пръв — каза мис Прос — и да спрете колата и конете да не идват тук, а да почакат някъде другаде. Така не е ли най-добре? Къде можете да ме почакате? — попита мис Прос.
Мистър Крънчър беше толкова объркан, че не можеше да си спомни никакво място освен Темпъл Бар. Уви! Темпъл Бар бе на стотици мили от тях, а мадам Дефарж съвсем наближи.
— До вратата на катедралата — каза мис Прос. — Нали няма да е много далеч да ме вземете оттам? До вратата на катедралата, между двете кули.
— Не, мис — отговори мистър Крънчър.
— Тогава като най-добрите хора — каза мис Прос — отидете в станцията и направете тази промяна.
— Не съм сигурен — каза мистър Крънчър, като се поколеба и поклати глава — дали трябва да ви оставям сама. Не знаем какво може да се случи.
— Господи, не знаем ами! — отговори мис Прос. — Но не се страхувайте за мен. Елате да ме вземете при тази катедрала в три часа или около три и аз съм сигурна, че е по-добре да тръгнем оттам. Сигурна съм! Хайде! Бог да ви благослови, мистър Крънчър! Мислете не за мене, а за живота на хората, който може да зависи от нас.
Това встъпление плюс двете ръце на мис Прос, които силно и умолително стискаха ръцете на мистър Крънчър, постигнаха неговото съгласие. След едно-две окуражителни кимвания той изхвръкна навън, за да промени уговорката, и я остави сама, както тя беше предложила.
Мисълта, че нейният план е вече в действие, донесе голямо облекчение на мис Прос. Необходимостта да придобие спокоен вид, за да не предизвиква внимание по улиците, също беше някакво облекчение. Тя погледна часовника си: беше два и десет. Нямаше време за губене, трябваше веднага да започне да се приготвя.
В това състояние на голяма тревога мис Прос изпита страх при вида на празните стаи и започнаха да й се привиждат разни лица, които надничаха в тях. Затова тя взе един леген със студена вода и започна да си мие очите, които бяха подути и червени. Преследвана от трескавите си опасения, тя не допускаше очите й да се замъглят нито за миг от водата и непрекъснато спираше и се оглеждаше да не би някой отнякъде да я наблюдава. През една от тези паузи тя се дръпна и извика, защото видя някаква фигура в стаята.
Легенът падна на земята и се счупи и водата потече към краката на мадам Дефарж. По някаква неумолима необходимост водата срещна тези нозе, изцапани с толкова кръв.
Мадам Дефарж я погледна студено и каза:
— Жената на Евремонд. Къде е тя?
Изведнъж мис Прос се сети, че всичките врати бяха отворени и това можеше да издаде бягството. Първата й работа беше да ги затвори. Стаята имаше четири врати и тя затвори всичките. После застана до вратата на стаята, където беше живяла Луси.
Тъмните очи на мадам Дефарж проследиха бързите й движения и спряха върху нея, когато тя престана да се движи. Мис Прос не беше красива: годините не бяха укротили или омекотили неприветливия й вид. Но тя също беше решителна жена и измери мадам Дефарж с внимателен поглед, който не пропусна нищо.
— Като те гледам, можеш да бъдеш жена и на Луцифер — каза мис Прос, като дишаше ускорено. — Въпреки това няма да ме надвиеш. Аз съм англичанка.
Мадам Дефарж я погледна с презрение, но и с нещо друго според мис Прос, което казваше, че и двете се намираха в трудно положение. Тя видя една изпъната, упорита, жилава жена, тъй както преди години мистър Лори бе видял в нея човек с твърда ръка. Знаеше прекрасно, че мис Прос е предан приятел на семейството. Мис Прос знаеше прекрасно, че мадам Дефарж е зъл враг на семейството.
— Минавах оттук — каза мадам Дефарж и с леко движение на ръката посочи към фаталното място — на път за там. Запазили са ми стола и плетивото. Дойдох да я поздравя. Искам да я видя.
— Знам, че намеренията ти са лоши — каза мис Прос, — и трябва да ти кажа, че и моите не са по-добри.