Всяка говореше на собствения си език. Нито едната, нито другата си разбираха. И двете бяха много напрегнати и се мъчеха от изражение и маниери да разберат какво означават неразбираемите им думи.
— Нищо няма да спечели, ако се крие от мене — каза мадам Дефарж. — Добрите патриоти знаят какво значи това. Нека да я видя. Отиди и й кажи, че искам да я видя. Чуваш ли?
— Очите ти да бяха кранове, а аз английски креват с балдахин, пак нямаше да можеш да ме мръднеш оттук. Не, зла французойке. Ще си премерим силите.
Мадам Дефарж едва ли можеше да разбере значението на този израз и подробности. Но това, което успя да разбере, беше, че тази жена нямаше да се спре пред нищо.
— Свиня и идиотка — каза намръщено мадам Дефарж. — Не искам да те слушам. Искам да я видя. Или й кажи, че искам да я видя, или се махни от вратата и ме пусни да вляза при нея.
При тези думи тя ядно посочи с дясната си ръка.
— Не съм подозирала — каза мис Прос, — че ще ми се наложи да разбирам този глупашки език. Бих дала всичко, освен дрехите на гърба си, за да разбера дали тя подозира истината или частица от нея.
И двете стояха с втренчени една в друга очи. Мадам Дефарж не беше помръднала от мястото, където застана, когато мис Прос за първи път я забеляза. Сега обаче пристъпи една крачка напред.
— Аз съм британка — каза мис Прос. — Аз съм отчаяна и изобщо не ме интересува какво ще стане с мен. Знам, че колкото по-дълго те задържа тук, толкова по-голяма е надеждата за моето Птиченце. Ако ме пипнеш с пръст, ще оскубя всеки косъм от черната ти грива.
Така говореше мис Прос и поклащаше глава, а очите й святкаха при всяко бързо изречение, след което бързо поемаше дъх. Така говореше мис Прос, която през живота си не бе ударила никого.
Но смелостта й беше съпроводена с прилив на чувства, които неудържимо напълниха очите й със сълзи. Това беше смелост, която мадам Дефарж погрешно взе за слабост.
— Ха-ха! — изсмя се тя. — Нещастница такава! За нищо не те бива. Сега ще извикам на доктора. — Тя повиши глас и извика: — Гражданино доктор! Съпругата на Евремонд! Детето на Евремонд! Всички вие, освен тази нещастна глупачка, отговорете на гражданката Дефарж!
Може би последвалата тишина, може би някаква неясна промяна в изражението на мис Прос, може би някакво внезапно предчувствие прошепна на мадам Дефарж, че те може да са избягали. Тя бързо отвори три от вратите и погледна вътре.
— Тия стаи са в безпорядък, тука някой бързо е опаковал багаж, има разни дреболии по пода. Има ли някой в тая стая зад теб? Дай да видя.
— Никога! — каза мис Прос, която прекрасно разбра молбата й точно както и мадам Дефарж разбра отговора й.
„Ако те не са в тази стая, значи, са избягали и трябва да се догонят и да се доведат обратно“ — каза си мадам Дефарж.
„Докато още не си видяла дали са в тази стая, ти няма да знаеш какво да правиш — каза си мис Прос — и ти няма да узнаеш, ако аз ти попреча. Дали ще узнаеш, или няма да узнаеш, оттук няма да си отидеш, докато мога да те задържа.“
— Още от началото съм по улиците и нищо не ме спря. Ще те разкъсам на парчета, но ще те махна от тази врата! — каза мадам Дефарж.
— Ние сме сами на върха на една висока къща в един пуст двор. Едва ли някой ще ни чуе и аз се моля на бога да ми даде сила, за да те задържа, защото всяка минута, през която стоиш, струва стотици хиляди гвинеи за моето миличко — каза мис Прос.
Мадам Дефарж се отправи към вратата. С мигновен инстинкт мис Прос я хвана през кръста с двете си ръце и я стисна здраво. Напразно мадам Дефарж се мъчеше да я удари и да се откопчи. С упоритата сила на любовта, винаги много по-силна от омразата, тя я сграбчи здраво и в боричкането дори я повдигна от земята. Ръцете на мадам Дефарж удряха и деряха лицето й. Но мис Прос, с наведена глава, я държеше през кръста и я стискаше като удавница.
Скоро ръцете на мадам Дефарж престанаха да удрят и затърсиха нещо на кръста, обхванат от ръцете на мис Прос.
— Под мишницата ми е — каза задавено мис Прос. — Няма да можеш да го изкараш, аз съм по-силна от теб, да благодаря на господа. Ще те държа така, докато някоя от нас припадне или умре.
Ръцете на мадам Дефарж бяха на гърдите й. Мис Прос погледна нагоре, видя го и замахна към него: нещо блесна, чу се трясък и тя остана сама — заслепена от дима.
Всичко това стана за секунда. После настана ужасна тишина, димът се разсея и се смеси с въздуха, като че ли отнасяше душата на тази побесняла жена, чието тяло лежеше бездиханно на пода.
В първия момент на страх и ужас мис Прос премести тялото колкото се може по-надалеч и изтърча по стълбите, за да търси безсмислена помощ. За щастие навреме осъзна последиците на своето действие, спря се и се върна. Беше ужасно да се приближи пак до онази врата. Но все пак тя влезе и даже доближи, за да си вземе бонето и други неща. Остави ги на стълбите, като преди това затвори и заключи вратата и взе ключа. После седна за няколко минути на стълбите, за да си поеме дъх и да поплаче, стана и бързо излезе навън.