След като приветствува утрото с този втори поздрав, той замери жената с един ботуш вместо трети салют. Ботушът беше много кален и това обстоятелство може да разкрие една много странна особеност на домашната икономика на мистър Крънчър: той често се прибираше у дома си след работното време на банката с чисти ботуши, но също така често, когато ставаше на следващата сутрин, ботушите му бяха покрити с глинеста кал.
— Какво ма — каза мистър Крънчър, сменяйки обръщението, след като не бе улучил целта си, — какво си намислила пак, проклетнице?
— Само си казвах молитвите.
— Казвала си молитвите! Каква свястна жена! Защо се пльосваш на земята и се молиш против мен?
— Не се молех против теб. Молех се за теб.
— Не си се молила. А ако е вярно, аз не позволявам такива своеволия с мен. Ей, Джери, момчето ми, майка ти си я бива, взела да се моли против благополучието на баща ти. Добре си изпълнява дълга, няма що, мойто момче. Майка ти е религиозна, синко: пльосва се на земята и се моли да грабнат филията с масло от устата на единственото й дете.
Младият мистър Крънчър (който беше по риза) много се ядоса на това и като се обърна към майка си, остро възрази на лишаването му от прехрана чрез молитви.
— Какво си мислиш ти ма, фукло — каза мистър Крънчър, без да съзнава, че е непоследователен, — колко струват твоите молитви? Каква цена им даваш?
— Те идват от сърцето, Джери. Това им е единствената стойност.
— Единствената им стойност — повтори мистър Крънчър. — Тогава, значи, не струват много. Струват, не струват, няма да позволя да се молиш против мен, да знаеш. Не мога да си го позволя. Не мога да допусна да ме сполети нещастие заради подлите ти номера. Щом толкова не можеш, без да се пльосваш да се молиш, моли се в полза на мъжа си и на детето си, не против тях. Ако нямах такава безсърдечна жена и ако горкото момче нямаше такава безсърдечна майка, миналата седмица може би щях да спечеля малко пари, вместо чрез враждебни молитви и религиозни противодействия да ми се стовари на главата възможният най-лош късмет. Да ме вземат мътните — каза мистър Крънчър, който през цялото това време се обличаше, — ако миналата седмица тия непрекъснати молитви и проклетии не ме подведоха в най-лошите нещастия, които са сполетявали някога човек на честния занаят! Джери, облечи се, момчето ми, и докато си чистя ботушите, хвърляй по едно око на майка си, а ако видиш някакви признаци на ново пльосване, викни ме. Защото, казвам ти — той отново се обърна към жена си, — няма да се оставя да ми пречат по такъв начин. Раздрънкан съм като стар файтон, спи ми се, та две не виждам, ръцете и краката ми са така съсипани, че ако не ме боляха, нямаше да знам дали са мои или на някой, друг, а от всичко това в джоба ми не влезе нищо; подозирам, че от сутрин до вечер си се грижела да попречиш нещо да ми влезе в джоба, а с това няма да се съглася, проклетнице, чуваш ли!
В добавка той изръмжаваше изрази като: „А, да, ти си религиозна, нали! Няма да действуваш против интересите на мъжа си и детето си, нали? Дума да не става!“, и изтръгваше други саркастични искри от точилото на възмущението си. Междувременно мистър Крънчър се зае да чисти ботушите си и се заприготвя за работа. А синът му, чиято глава бе украсена с по-безопасни шипове и чиито млади очи бяха близо едно до друго като бащините му, пое исканата от него стража над майка си. От време на време той силно стряскаше бедната жена, като изскачаше от стаичката, където спеше, а сега приготвяше тоалета си, и викаше: „Май ще се пльосваш, мамо. Ей, татко!“ И след като вдигаше тази фалшива тревога, се втурваше обратно, ухилен непочтително.
Когато мистър Крънчър се залови със закуската си, настроението му съвсем не се бе подобрило. С особена враждебност той се възпротиви на молитвата на мисис Крънчър.
— Какво, проклетнице? Какво си се наканила да правиш? Пак ли твоите номера?
Жена му обясни, че просто е „помолила да бъде благословена трапезата им“.
— Да не си посмяла! — каза мистър Крънчър, като се оглеждаше, сякаш очаквайки да види как хлябът изчезва вследствие молебствията на жена му. — Не желая от благословии да остана без къща и дом. Няма да допусна от благословии да нямам храна да сложа на масата си. Да не си гъкнала!
С необикновено червени очи и мрачен, като че цяла нощ е бил на увеселение, което съвсем не е преминало весело, Джери Крънчър не ядеше, а по-скоро късаше със зъби закуската си, ръмжейки над нея като някое животно от менажерия. Към девет часа той поприглади размъкнатия си вид и налагайки върху истинската си природа почтителен и делови вид, доколкото това бе възможно, пое към дневните си задължения.