В тези двама души зрителите видяха млада дама, на малко повече от двадесет години, и един господин, който очевидно бе неин баща: човек с много забележителна външност, с напълно бяла коса и една неописуема напрегнатост на лицето — не активна, а замислена и самовглъбена. Когато добиваше това изражение, изглеждаше стар, но щом то изчезнеше, както сега стана за миг, докато говореше на дъщеря си, той се превърщаше в хубав мъж в най-хубавите си години.
Седнала до него, дъщеря му го бе уловила под ръка с едната си ръка, а с другата стискаше неговата. В ужаса си от всичко, което виждаше около себе си, и в съжалението си към обвиняемия, тя се бе притиснала до баща си. Челото й много красноречиво изразяваше дълбок ужас и състрадание, които не виждаха нищо друго освен заплахата, надвиснала над подсъдимия. Този израз се четеше тъй ясно, тъй силно и естествено бе отпечатан върху нея, че погледи, в които не бе имало никаква милост към обвиняемия, се трогнаха и наоколо се запитаха шепнешком: „Кои са тия?“
Куриерът Джери, който бе направил собствени наблюдения по свой собствен начин и който, погълнат от всичко наоколо, изсмукваше ръждата от пръстите си, протегна шия, за да чуе кои са. След като се бяха питали настойчиво един друг, хората около него бяха предали въпроса на най-близкия от служителите, от когото, макар и не така бързо, дойде и бе предаден назад отговорът:
— Свидетели.
— От чия страна?
— Против.
— Против коя страна?
— Против обвиняемия.
Съдията, чиито очи бяха последвали погледите на останалите, се отпусна назад в креслото си и ги впери в човека, чийто живот бе в ръцете му, а г-н главният прокурор стана, за да изтъче въжето, да наточи секирата и да забие пироните в ешафода.
ГЛАВА III
РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Г-н главният прокурор уведоми съдебните заседатели, че обвиняемият пред тях, макар и млад на години, е опитен и стар в предателската си дейност, заради която трябваше да заплати с живота си. Че връзките му с врага не датират от днес или вчера, от миналата година или дори от по-миналата. Че е сигурно, че обвиняемият от много по-рано е имал обичай да пътува непрекъснато между Франция и Англия по някаква тайна мисия, за която той не може да даде честно обяснение. Че ако предателствата успявали (което за щастие не става), истинската нечестивост и вина на неговата дейност може би са щели да останат неразкрити. Че провидението обаче било вложило в сърцето на една особа, безстрашна и безукорна, да проникне в естеството на замислите на обвиняемия и поразена от ужас, да ги разкрие пред главния държавен секретар на негово величество и високопочитаемия Таен съвет. Че този патриот ще им бъде показан. Че възгледите и поведението му са възвишени. Че той бил приятел на обвиняемия, но веднъж, в един лош и същевременно добър час, открил неговото безчестие и решил да принесе в жертва пред светия олтар на отечеството предателя, когото сърцето му вече не можело да люби. Че ако в Англия, както в древния Рим или Гърция, се издигали статуи на обществените благодетели, този блестящ гражданин положително щял да бъде увековечен по този начин. Че тъй като в Англия това не се правело, вероятно негова статуя нямало да има. Че Добродетелта, както са отбелязали поетите (в многобройни пасажи, които той бил сигурен, че съдебните заседатели можели да цитират веднага дума по дума, при което на лицата на съдебните заседатели легнаха изражения на виновност, задето не познаваха пасажите), че Добродетелта била в известен смисъл заразителна и по-специално сияйната добродетел, наречена патриотизъм или любов към отечеството. Че възвишеният пример на този безупречен и съвършен свидетел по углавното обвинение, самото споменаване на чието име било една чест, за която той не бил достоен, се бил предал и на прислужника на обвиняемия, у когото породил праведно решение да претърси и прегледа съдържанието на чекмеджетата и джобовете на господаря си и да скрие книжата му. Че той (г-н главният прокурор) нямало да се изненада, ако някои бъдат склонни на презрително отношение към този достоен за възхищение прислужник, но че той (г-н главният прокурор) го предпочитал пред собствените си братя и сестри и го почитал повече от собствените си баща и майка. Че той с увереност подканвал и съдебните заседатели да направят същото. Че показанията на тези двама свидетели, заедно с разкритите от тях документи, които щели да бъдат представени, щели да докажат, че обвиняемият е разполагал с описания на въоръжените сили на негово величество — сухопътни и морски — и техните местонахождения и приготовления и щели да разсеят всякакви съмнения, че той систематично е предавал тази информация на вражеска страна. Че не можело да се докаже, че тези документи са писани от ръката на обвиняемия, но че това нямало значение, че всъщност даже така било по-добре за обвинението, тъй като доказвало колко хитри предпазни мерки е вземал подсъдимият. Че тези веществени доказателства датират от пет години и ще покажат, че няколко седмици преди датата на първото сражение между британските войски и американците, обвиняемият вече е вършел гибелната си дейност. Че поради тези причини съдебните заседатели, бидейки лоялни (което той отлично знаел) п отговорни съдници (което те отлично знаели), обезателно ще признаят подсъдимия за виновен и ще го ликвидират, независимо дали това им харесва, или не. Че те никога нямало да могат да положат глави върху възглавниците си, че нямало да могат да допуснат жените им да положат глави на възглавниците си, че нямало да могат да понесат дори мисълта децата им да положат глави на възглавниците си; накратко, че за тях и близките им въпросът с полагане глави върху възглавниците щял да приключи завинаги, ако главата на обвиняемия не паднела. Господин главният прокурор завърши, като поиска от тях тази глава в името на всичко свято, което можа да измисли, и тържествено ги увери, че той вече счита подсъдимия за мъртъв.