След това мистър Страйвър повика малцината си свидетели и на мистър Крънчър се наложи да наблюдава как г-н главният прокурор обърна наопаки целия казус, който мистър Страйвър бе предложил на съдебните заседатели: той доказа, че Барсад и Клай били дори сто пъти по-добри, отколкото ги бил мислил, а обвиняемият — сто пъти по-лош. Най-накрая дойде ред на негово превъзходителство и той обръща казуса ту налице, ту наопаки, но, общо взето, го поддържаше във вид, от който на обвиняемия можеше да се скрои хубав погребален костюм.
И ето че служебните заседатели се отдръпнаха встрани, за да обмислят решението си, а огромните мухи отново забръмчаха.
Дори сред това възбуждение мистър Картън, който бе седял така дълго загледан в тавана на залата, не промени нито мястото, нито позата си. Докато неговият почитаем колега мистър Страйвър събираше книжата пред себе си и си шепнеше със стоящите около него, а от време на време хвърляше тревожен поглед към съдебните заседатели; докато всички зрители се бяха пораздвижили и сега отново заемаха места; докато дори негово превъзходителство беше станал от мястото си и бавно крачеше напред-назад по своя подиум, оставяйки в залата подозрението, че има треска; единствено този човек седеше облегнат назад: скъсаната му роба се бе почти свлякла от него, несресаната му перука стоеше на главата, както я бе поставил, след като я свали, с ръце в джобовете и устремен в тавана поглед, както бе седял цял ден. Нещо особено непочтително в държането му не само че му придаваше непочтен вид, но и така намаляваше силната му прилика с подсъдимия, която несъмнено съществуваше (тя се бе засилила за момент от сериозното му изражение, докато ги сравняваха), че много от зрителите, които сега му обърнаха внимание, си казаха, че не считат приликата за чак толкова голяма. Мистър Крънчър каза това на съседа си и добави:
— Държа бас за половин гвинея, че този няма много клиенти. Хич не ми мяза на човек, който има клиентела, кво ще кажеш?
Въпреки това мистър Картън отчиташе повече подробности от сцената, отколкото даваше вид, защото, когато главата на мис Манет клюмна върху гърдите на баща й, той пръв забеляза това и каза високо: „Старши! Погрижете се за младата дама. Помогнете на господина да я изведе. Не виждате ли, че ще падне!“
Тя предизвика много състрадание, а баща й — съчувствие. Изведоха я навън. За баща й положително е било много тежко да си припомни дните на своето затворничество. По време на разпита си той бе проявил голямо вътрешно вълнение и оттогава върху него като тежък облак бе легнал онзи израз на замисленост и отвлеченост, който го правеше да изглежда стар. В момента, когато той излизаше, председателят на съдебните заседатели, които се бяха върнали и седяха от известно време мълчаливо, заговори от тяхно име.
Не били постигнали съгласие и желаели да се оттеглят. Негово превъзходителство (мислейки може би за Джордж Уошингтън) прояви известна изненада, че не е било постигнато съгласие, но позволи да се оттеглят под охрана и наблюдение и сам се оттегли. Процесът бе продължил цял ден и в залата вече палеха лампите. Пръсна се мълва, че съдебните заседатели ще се бавят дълго. Зрителите излязоха да се подкрепят с нещо, а обвиняемият се отдръпна при скамейката за подсъдими и седна.
Мистър Лори, който бе излязъл, когато излязоха младата дама и баща й, сега се появи отново и кимна на Джери, който при отслабналия интерес в залата лесно се добра до него.
— Джери, ако искаш, можеш да отидеш да хапнеш нещо. Но не се отдалечавай много. Трябва непременно да чуеш, когато влязат съдебните заседатели. Не закъснявай нито миг след тях, тъй като искам веднага да отнесеш в банката съобщение с присъдата. Знам, че си най-бързият куриер и ще стигнеш в Темпъл Бар преди мене.
Челото на Джери бе широко точно толкова, колкото беше необходимо, за да може да го чукне с кокалчетата на пръстите си и той го чукна в знак, че е приел тази информация заедно със съпътствуващия я шилинг. В този момент мистър Картън приближи и докосна ръката на мистър Лори.
— Как е младата госпожица?
— Много е разстроена, но баща й я утешава и вън от палата й е по-добре.
— Ще кажа това на обвиняемия. Няма да е подходящо почтен банков служител като вас да говори с него пред публика, струва ми се.
Мистър Лори се изчерви, сякаш спомняйки си, че е обмислял този въпрос, а мистър Картън тръгна да обиколи преградата. От залата се излизаше в същата посока и Джери го последва, целият в слух, нащрек и настръхнал.
— Мистър Дарней!
Подсъдимият веднага се приближи.
— Положително се интересувате за свидетелката, госпожица Манет. Ще се оправи. Силното вълнение, което видяхте, беше най-острата точка на кризата й.