Дарней не бе очаквал в Лондон да върви по път, застлан със златни плочи, нито да лежи сред лехи от рози: ако бе хранел подобни безумни надежди, нямаше да успее. Той бе очаквал труд и го намери. В това се състоеше неговото благополучие.
Част от времето си прекарваше в Кеймбридж, където четеше лекции на студенти в качеството си на нещо като толериран контрабандист, който се занимава с незаконна търговия с европейски езици, вместо да внася гръцки и латински през митницата. Останалото си време прекарваше в Лондон.
От дните на вечното лято в градината на Едем до наши дни, когато в тия греховни географски ширини почти винаги е зима, мъжката част от човечеството неизменно е следвала един-единствен път — това беше и пътят на Чарлс Дарней, — пътя на любовта към жената.
Той бе обикнал Луси Манет от онзи час, когато се намираше в опасност. Не бе чувал такъв сладък и мил звук като звука на съчувствения й глас, не бе виждал такова нежно и красиво лице като нейното, когато срещна неговото на ръба на гроба, който му бяха изкопали. Но той все още не бе говорил с нея за това. Цяла година бе изминала от убийството в пустия замък, далеч отвъд разлюляното море и дългите прашни пътища — в масивния каменен замък, който се бе превърнал в мъглата на някакъв сън; с нито една дума той още не й бе разкрил сърцето си.
За това си имаше причини и той отлично го знаеше. Беше пак слънчев ден, когато, неотдавна пристигнал в Лондон от Кеймбридж, той се отби в онзи тих ъгъл, търсейки случай да разкрие намеренията си на доктор Манет. Летният ден преваляше и Дарней знаеше, че Луси и мис Прос няма да са си у дома.
Завари доктора да чете в креслото си до прозореца. У него постепенно се бе възвърнала онази енергия, която някога го бе крепила в страданията му. Сега той бе станал един наистина много енергичен човек, много целеустремен, с твърда решителност и воля в действията си. В тази възвърната енергия понякога имаше внезапни приливи и отливи, както и при другите му възвърнали се способности. Но те не се случваха много често и ставаха все по-редки.
Доктор Манет четеше много, спеше малко, леко понасяше тежка умора и беше винаги приветлив и в добро настроение. Като видя влизащия при него Чарлс Дарней, той остави книгата си и му протегна ръка:
— Чарлс Дарней! Радвам се да ви видя. От три-четири дена очакваме да се завърнете. Мистър Страйвър и Сидни Картън бяха тук вчера и двамата се чудеха защо тъй дълго не се появявате.
— Много съм ви благодарен за вниманието — отвърна Дарней с известна хладина по отношение на тях, но много топло към доктора. — Мис Манет… — и внезапно спря.
— … е добре — продължи докторът — и всички много ще се зарадват на вашето завръщане. Излезе по някои домашни работи, но скоро ще се върне.
— Доктор Манет, аз очаквах, че тя няма да си е в къщи. Възползувах се от нейното отсъствие, за да ви помоля за един разговор.
Последва пълно мълчание.
— Да? — каза докторът с видимо напрежение в гласа. — Приближете си стола и говорете.
Дарней изпълни подканата за стола, но да говори, изглежда, не му бе тъй лесно.
— От година и половина, доктор Манет — започна той най-после, — имам щастието да бъда толкова близък на този дом и се надявам, че въпросът, който ще повдигна, няма…
Тук докторът протегна ръка и го спря. Като я подържа известно време така, той я свали и попита:
— За Луси ли става дума?
— Да.
— Винаги ми е трудно да говоря за нея. Много ми е трудно да ви слушам да говорите за нея с този тон, Чарлс Дарней.
— Това е тон на най-горещо възхищение, искрено уважение и дълбока любов, доктор Манет.
Последва още една мълчалива пауза, след която баща й проговори:
— Вярвам в това. Не се съмнявам във вас и ви вярвам.
Напрежението у него беше съвсем явно, а също така беше очевидно, че то се поражда от нежеланието му да говори по въпроса и Чарлс Дарней се поколеба.
— Да продължа ли, сър?
Нова пауза.
— Да, продължете.
— Вие знаете какво се каня да ви кажа, макар и да не можете да знаете колко сериозни са чувствата ми, защото не са ви известни тайните на сърцето ми и надеждите, страховете и тревогите, които отдавна са легнали върху него. Скъпи доктор Манет, аз обичам дъщеря ви нежно, горещо, безкористно и предано. Ако някога на света е съществувала любов, това е моята любов към нея. Вие сам сте обичали: нека вашата стара любов говори вместо мен,