— Не виждам никакъв смисъл изобщо да бъда на този свят — каза Сидни Картън. — Коя е дамата?
— Виж сега, Сидни, не искам да те разстройвам, като ти съобщя името й — каза мистър Страйвър, като се правеше, че приятелски го подготвя за разкритието, което възнамеряваше да направи, — защото те знам, че не мислиш сериозно и половината от това, което говориш, а ако го мислиш, това няма значение. Правя това малко предисловие, защото веднъж говори пред мене за дамата с пренебрежение.
— Така ли?
— Да, и то в тази стая.
Сидни погледна в пунша си, а после вдигна очи към самодоволния си приятел, след това изпи пунша и отново погледна самодоволния си приятел.
— Ти нарече младата дама златокоса кукла. Младата дама е мис Манет. Ако у тебе имаше някаква що-годе чувствителност или деликатност в тия неща, Сидни, може би щеше да ми е малко неприятно, че си послужи с такова описание; но у тебе няма нищо такова. Това чувство напълно ти липсва. Ето защо изразите ти не ме дразнят повече, отколкото би ме подразнило да чуя мнение за моя картина, изказано от човек, който не разбира от картини, или за моя музика от човек, който няма слух.
Сидни Картън пиеше пунша с голяма скорост; пиеше го на цели чаши и гледаше приятеля си.
— Сега знаеш всичко, Сид — каза мистър Страйвър. — Не ме е грижа дали е състоятелна: тя е очарователно създание и аз съм решил да си угодя. Общо взето, смятам, че мога да си позволя това. В мое лице тя ще има съпруг, който бързо се издига, в известен смисъл изтъкнат съпруг. За нея това е добър късмет, но тя заслужава добър късмет. Изненадан ли си?
Картън продължаваше да пие пунш, но отговори:
— Защо да съм изненадан?
— Одобряваш ли избора ми?
Картън продължаваше да пие пунш, но отговори:
— Защо да не го одобрявам?
— Е — каза приятелят му Страйвър, — приемаш нещата по-леко, отколкото очаквах, и по-малко, отколкото очаквах, настояваш да получа богата зестра; макар че положително ти вече достатъчно добре си разбрал, че старият ти приятел е човек с доста силна воля. Да, Сидни, този начин на живот вече ми омръзна, а не виждам как да го разнообразя. Чувствувам, че за мъжа е приятно да има дом, когато му се доще да се прибере в него (когато не иска, може да не се прибира), и смятам, че мис Манет ще се справи добре с всичко и винаги ще ме представя добре. Затова съм решил. А сега, Сидни, стари момко, искам да кажа нещо за тебе, за твоите перспективи. Знаеш ли, ти си зле, наистина си зле. Ти не знаеш цената на парите, живееш при недобри условия, един ден ще се изхабиш и ще останеш беден и болен. Наистина трябва да си потърсиш някоя жена да те гледа.
Той говореше наставнически от позицията на преуспял човек и това го правеше да изглежда двойно по-едър и четири пъти по-агресивен.
— Позволи ми да ти препоръчам да погледнеш истината в очите — продължи Страйвър. — Аз я погледнах в очите от моето различно положение, погледни я и ти от твоето различно положение. Ожени се. Осигури си някой, който ще се грижи за теб. Няма значение, че дамското общество не ти доставя удоволствие, нито го разбираш, нито имаш необходимия за тия неща такт. Намери си някоя. Намери някоя почтена жена с някакъв имот — някоя, която дава жилище под наем или държи пансион — и се ожени за нея в случай че дойдат черни дни. Такова нещо ти трябва на тебе. Помисли си, Сидни.
— Ще си помисля — каза Сидни.
ГЛАВА XII
МЪЖЪТ С ФИНЕС
След като взе благородното решение да ощастливи дъщерята на доктора, мистър Страйвър реши да й съобщи за щастието й, преди да замине от града за дългата ваканция. След като обмисли въпроса, той стигна до заключението, че ще е най-добре да приключи с предварителната част, за да могат след това да се уговорят спокойно дали да й даде ръката си една-две седмици преди есенната сесия или пък през кратката коледна ваканция между есенната и пролетната сесия.
Той ни най-малко не се съмняваше в силата на доводите си и ясно виждаше как ще стигне до желаната присъда. След като успее да убеди съдебните заседатели по важните материални въпроси — единствените въпроси, които заслужават да се вземат под внимание, — случаят ставаше пределно ясен и в него нямаше нито един слаб пункт. Той говореше от името на ищеца, доказателствата му бяха неопровержими, адвокатът на подсъдимия захвърляше досието си и се отказваше от пледоария, а съдебните заседатели дори не се оттегляха да обмислят. След като разгледа делото, върховният съдия Страйвър бе убеден, че по-ясно дело не може да съществува.
И тъй мистър Страйвър постави начало на дългата ваканция, като отправи официална покана до мис Манет за посещение на Воксхол; тя не прие поканата и следващия път той предложи Ранила, но тя отново отказа по някакви необясними причини и на него не му оставаше друго, освен да отиде в Сохо и там да разкрие благородните си помисли.