— Защото — отвърна мистър Лори — не бих предприел подобно нещо, без да имам някакви основания да вярвам, че ще успея.
— Да ме вземат дяволите! — извика Страйвър. — Това вече е нечувано.
Мистър Лори погледна към далечния директор и после пак към разгневения Страйвър.
— Един човек на бизнеса, човек на възраст, човек с опит — в банка при това — рече Страйвър, — след като току-що е изброил трите главни причини за пълен успех, казва, че нямам никакво основание! И го казва с глава на раменете си! — Мистър Страйвър наблегна на последното обстоятелство, сякаш думите на мистър Лори щяха да имат несравнимо по-малко значение, ако ги бе казал със свалена от раменете си глава.
— Когато казвам успех, имам пред вид успех пред младата дама и когато говоря за причини и основания за вероятен успех, имам пред вид причини и основания, които биха важали и пред младата дама. Младата дама, любезни ми господине — рече мистър Лори, потупвайки леко ръката на Страйвър, — младата дама. Важната в случая е младата дама.
— Тогава, значи, искате да ми кажете — отвърна Страйвър, излъчвайки лакти, — че младата дама, за която в момента става дума, е една префърцунена глупачка?
— Не точно това. Искам да ви кажа, мистър Страйвър — каза мистър Лори, като почервеня, — че няма да позволя никому да говори непочтително за тази млада дама и че ако познавах човек — надявам се, че не познавам такъв, — толкова груб и арогантен, че да не може да се въздържа от непочтителни думи към тази млада дама пред това бюро, дори банката „Телсън“ няма да ми попречи да му кажа какво мисля за него.
Необходимостта да подтиска яда си бе довела кръвоносните съдове на мистър Страйвър в опасно състояние, когато беше неговият ред да се гневи. Вените на мистър Лори обикновено ритмично пропускаха потока кръв, но сега, когато бе дошъл негов ред, и те не бяха в по-добро състояние.
— Това е, което искам да ви кажа, сър — каза мистър Лори. — — Моля ви да бъдете напълно наясно по въпроса.
Известно време мистър Страйвър смука края на една чертожна линия, а след това затактува с нея по зъбите си някаква мелодия, от което може би го заболя зъб. Той наруши неловкото мълчание с думите:
— Това е нещо ново за мене, мистър Лори. Вие съзнателно ме съветвате да не отивам в Сохо и да не правя предложението си — мене, Страйвър, от Кралската адвокатска колегия, така ли?
— Молите ли ме да ви дам съвета си, мистър Страйвър?
— Да, моля ви.
— Много добре. Тогава ви го давам и вие много точно го изразихте с думи.
— Всичко, което мога да кажа по този въпрос — изсмя се с раздразнение Страйвър, — е, че това, ха, ха, надминава всичко, което някога се е чуло или има тепърва да се чуе.
— Разберете ме добре — продължи мистър Лори. — Като човек на бизнеса нямам право да кажа нищо по въпроса, защото като такъв не зная нищо за него. Но аз ви говоря като възрастен човек, който е носил мис Манет на ръце, който е неин доверен приятел, а също и на баща й и който много обича и двамата. Спомнете си, че не съм ви молил да ми доверявате намеренията си. Вероятно мислите, че не съм прав?
— Съвсем не — отвърна Страйвър и подсвирна. — Не мога да бъда сигурен, че и у третата страна ще има здрав разум. Мога да съм сигурен само в собственото си здравомислие. Просто предполагам да срещна разум в известни среди, където вие пък предполагате префърцу-нена детинска глупост. За мене това е нещо ново, но вие сте прав, смея да кажа.
— Настоявам аз сам да давам определенията на нещата, които предполагам. И разберете, сър — рече мистър Лори, като отново бързо почервеня, — че няма да позволя — дори в банката „Телсън“ — на никого да дава тези определения вместо мене.
— Добре! Моля за извинение — рече Страйвър.
— Извинен сте. Благодаря. Е, мистър Страйвър, канех се да кажа — може би ще ви бъде неприятно, ако се окаже, че сте сгрешили, може би ще бъде мъчително за доктор Манет, ако му се наложи да говори недвусмислено с вас по такъв въпрос. Знаете в какви отношения имам честта да се намирам със семейството. Ако сте съгласен, без ни най-малко да ви обвързвам, нито да ви представлявам, аз се наемам да коригирам съвета си чрез нови наблюдения и преценки специално с оглед на него. Ако и след това той не ви задоволи, можете сам да проверите дали е правилен. Ако, от друга страна, го сметнете за разумен при положение, че остане същият, това може да спести и на двете страни неща, които е най-добре да се спестяват.
— Колко още ще трябва да остана в града?
— О, това е въпрос на няколко часа. Бих могъл да отида довечера в Сохо и след това да дойда в квартирата ви.