— Той шпионин ли беше? — запита мистър Крънчър.
— Шпионин на Олд Бейли — отговори неговият осведомител. — Я-ха! Тссст! Я-ха! Шпиони от Олд Бей-ли-и!
— Ама разбира се, бе! — възкликна Джери, като си припомни делото, на което бе присъствувал. — Аз съм го виждал. Умрял, така ли?
— Мъртъв като говежди бут — отвърна другият. — От това по-мъртъв не може да станеш. Свалете ги, хей! Шпиони! Смъкнете ги долу! Шпиони!
В общата липса на всякакви идеи това предложение беше толкова приемливо, че тълпата го прегърна с буен възторг и с гръмки викове: „Свалете ги, смъкнете ги долу, шпиони!“ — обгради двете коли така плътно, че те спряха. Когато хората отвориха вратите на колата на оплаквачите, единственият оплаквач сам се измъкна от нея и за миг попадна в ръцете им, но човекът беше тъй чевръст и действуваше тъй бързо, че в следващия миг вече се носеше по една странична улица, след като се бе разделил с наметалото си, шапката, дългата лента на шапката, бялата кърпичка и други символични сълзи.
Тълпата накъса тези атрибути на малки парченца и с голяма радост ги разпръсна по всички посоки, а търговците бързо затвориха магазините си, тъй като по онова време тълпата не се спираше пред нищо и представляваше чудовище, което вдъхваше голям ужас. Бяха вече стигнали дотам, че отваряха катафалката, за да свалят ковчега, когато нечий по-светъл ум предложи вместо това да го съпроводят до гробищата сред всеобщо веселие. Имаше остра нужда от делови предложения, тъй че и тази идея се прие с аплодисменти и веднага колата на оплаквачите се изпълни с осем души вътре и дванадесет отвън, а на покрива се покатериха толкова хора, колкото съумяха да се закрепят, без да паднат. Измежду първите от тези доброволци беше и самият Джери Крънчър, който свенливо скри шипестата си глава от банката в най-далечния ъгьл на колата на оплакваните.
Погребалните агенти, устроили погребението, протестираха срещу тези промени в церемонията, но тъй като реката течеше в тревожна близост и няколко гласа подхвърлиха, че студените бани са много ефикасно средство за вразумяваме на упорити хора от техния занаят, протестите бяха слаби и не траяха дълго. Пренаредената процесия тръгна: един коминочистач караше катафалката под ръководството на кочияша-титуляр, който седеше до него зорко наблюдаван, а един баничар, също придружен от министър от своя кабинет, караше колата с оплаквачите. Един мечкадар — често срещана личност по улиците от онова време — се включи в кавалкадата като допълнителна украса още преди шествието да напредне по Странд и мечката му, черна и много проскубана, придаваше доста погребален вид на онази част от процесията, в която той вървеше.
Така, сред пиене на бира, пушене на лули, ревове, песни и безкрайни пародии на скръб, безредната процесия се движеше напред, като нарастваше на всяка крачка, а всички магазини по пътя й се затваряха. Целта й бе старата църква „Сейнт Панкрас“, далеч в полето извън града. Най-после стигнаха там, настояха да влязат в самите гробища и сами извършиха погребението на покойния Роджър Клай за огромно свое удоволствие.
След като свърши с мъртвеца, тълпата се нуждаеше от някакво друго развлечение и на друг светъл ум (а може би и на същия) хрумна духовитата приумица да се разобличават случайни минувачи като шпиони на Олд Бейли и да им се отмъщава. Подгониха няколко десетки безобидни граждани, които никога в живота си не бяха се приближавали до Олд Бейли, и след като ги заловиха, ги подкараха грубо и ги малтретираха. Преходът към трошене на прозорци, а оттам към ограбване на кръчми дойде леко и естествено. Най-сетне, след няколко часа и след като бяха сринали няколко летни къщи и бяха измъкнали много колове от оградите за въоръжаване на по-войнствените духове, се пръсна слух, че гвардията иде. При тази мълва тълпата постепенно се стопи — гвардейците може би дойдоха, а може би не, но така става с всяка тълпа.
Мистър Крънчър не взе участие в заключителните увеселения, а остана на гробищата да разговаря и съчувствува на погребалните агенти. Мястото му въздействуваше успокоително. Той си взе лула от една съседна кръчма и запуши, като разглеждаше оградата и цялото място.
— Джери — каза мистър Крънчър, като се обръщаше към себе си, както често правеше, — ти го видя този Клай онзи ден и видя със собствените си очи, че той беше млад, здрав и прав.
След като изпуши лулата си и помисли още малко, мистър Крънчър се обърна и си тръгна, за да може да се появи на поста си пред банката преди края на работното време. Дали от разсъждения върху смъртния ни дял го заболя черният дроб, или и преди това здравето му не беше в ред, или пък просто пожела да окаже внимание на един бележит човек, не е от голямо значение, но на връщане Джери направи кратко посещение на лекаря си — известен хирург.