Младият Джери освободи мястото на баща си, проявявайки синовно любопитство, и му докладва, че в негово отсъствие не е имало работа. Банката затвори, старите служители излязоха, поставиха обичайната охрана и мистър Крънчър и синът му си тръгнаха към дома за вечерния чай.
— Сега ще разбера каква е работата! — рече мистър Крънчър на жена си, като влезе в къщи. — Ако тази нощ честният ми труд не завърши добре, ще съм сигурен, че си се молила против мене, и ще те пердаша за това, все едно, че наистина съм те видял да се пльосваш.
Нещастната мисис Крънчър поклати глава.
— Ама ти го правиш и пред очите ми, ма! — каза мистър Крънчър с гневно безпокойство.
— Нищо не съм казала.
— Тогава няма и да си мислиш нищо. Като мислиш, все едно, че се молиш. Можеш да ми пречиш и по единия, и по другия начин. Престани въобще!
— Добре, Джери.
— „Добре, Джери“ — повтори мистър Крънчър, като седна на масата. — Значи, „добре, Джери“. Такава била работата. Значи, сега казваш „добре, Джери“?
Мистър Крънчър не искаше да каже нищо по-специално с тези мрачни потвърждения, но ги използуваше, както хората нерядко правят, за да изрази общо иронично недоволство.
— И ти си една с твойто „добре, Джери“ — каза мистър Крънчър, отхапвайки от филията си с масло и представяйки си, че поглъща голяма невидима стрида от чинията си. — Сигурно е така. Вярвам ти.
— Ще излизаш ли довечера? — запита кротката му жена, след като отхапа нов залък.
— Ще излизам.
— Може ли да дойда с тебе, татко? — попита бързо синът му.
— Не, не може. Аз отивам — майка ти знае, — отивам за риба. Да, за риба. За риба отивам.
— Май че въдицата ти много ръждясва бе, татко?
— Това не е твоя работа.
— Ще донесеш ли риба бе, татко?
— Ако не донеса, утре ще си на постна дажба — отвърна този джентълмен, като поклати глава. — Достатъчно въпроси зададе вече. Аз когато изляза, ти отдавна ще си си легнал.
През останалата част от вечерта той се посвети на най-зорко бдение над мисис Крънчър и начумерено поддържаше разговор с нея, за да не й даде възможност мислено да отправи молби, които да му навредят. За тази цел той помоли сина си да разговаря с нея и много измъчи бедната жена, като измисли всякакви причини за недоволство от нея, само и само да не я остави нито миг със собствените й мисли. И най-набожният човек не би могъл да даде по-силна проява на вяра в действието на искрената молитва, отколкото той с това недоверие към жена си. Също като че някой заклет невярващ в духове се бе уплашил от някакъв разказ за дух.
— И да внимаваш! — каза мистър Крънчър. — Няма да ми правиш номера утре! Ако аз, като човек на честния занаят, успея да се сдобия с някое и друго бутче месо, да не си посмяла пак да не се докосваш до него и да ми ядеш гол хляб. Ако аз, човекът на честния занаят, успея да купя малко бира, да не си ми казала, че ще пиеш само вода. Като отидеш при Рим (Джери Крънчър очевидно смята, че Рим е име на човек (такова тълкуване на английския вариант на пословицата е възможно).), прави като Рим. Иначе животът ти ще ти се види много мъчен с Рим. Да знаеш, че за тебе аз съм Рим.
След това отново започна да мърмори:
— Така да си играеш със собствената си храна и питие. Просто не мога да си представя колко ще ни намалее яденето и пиенето само заради твоите номера с пльосването и безчувственото ти поведение. Виж детето си: твой син е, нали? И е тънък като пръчка. Ти за майка ли се мислиш, щом не знаеш, че първото задължение на майката е да се грижи детето й да пълнее?
Това засегна младия Джери на много чувствително място, той закле майка си да изпълнява основното си задължение и каквото и друго да върши или да отказва да върши, особено да залегне на изпълнението на тази майчинска функция, тъй прочувствено и нежно указана от другия му родител.
Така мина вечерта у семейство Крънчър. Най-после на младия Джери бе наредено да си легне, а майка му получи същите указания и ги изпълни. Мистър Крънчър уби ранните часове на нощта, като изпуши няколко лули в самота, и тръгна да излиза чак около един часа. Когато този късен и призрачен час наближи, той стана от стола, извади от джоба си ключ, отключи един бюфет и извади оттам чувал, един доста големичък железен лост, въже и верига и други риболовни принадлежности от този род. След като скри на различни места у себе си тези неща, той изрече последна закана към мисис Крънчър, изгаси светлината и излезе.
Младият Джери, който само се престори, че се съблича, скоро излезе след баща си. Под прикритието на тъмнината той го последва навън от стаята, по стълбището, през двора и на улицата. Не се боеше, че няма да може да се прибере обратно у дома, тъй като в къщата живееха много хора и вратата цяла нощ стоеше отворена.