Воден от похвалната амбиция да проникне в изкуството и тайната на честния занаят на баща си, младият Джери, като се придържаше близо до къщите, стените и портите, както очите му бяха близо едно до друго, не изпускаше от поглед почитаемия си родител. Почитаемият родител вървеше на север и не бе отишъл много далеч, когато към него се присъедини друг ученик на Айзък Уолтън (Айзък Уолтън (1593–1683) — автор на известна на времето книга по риболов) и двамата закрачиха заедно.
След половин час мигащите лампи и клюмащите стражари останаха зад тях и те тръгнаха по един пуст път. Тук се присъедини още един рибар и това стана тъй тихо, че ако младият Джери беше суеверен, би могъл да повярва, че вторият последовател на това тънко изкуство внезапно се е разцепил на две.
Тримата продължиха и младият Джери ги следваше, докато спряха до един скален откос, надвиснал над пътя. На върха му имаше ниска тухлена стена с желязна ограда върху нея. В сянката на откоса и стената тримата свиха нагоре по една пътека, от едната страна на която вървеше оградата, на това място висока осем или десет фута. Притаен зад един ъгъл и взиращ се нагоре по пътеката, Джери видя фигурата на баща си, доста добре очертана на светлината на воднистата и замъглена луна: той пъргаво се изкачваше по една желязна порта. Скоро се прехвърли през нея, а след него се прехвърли и вторият рибар, най-после и третият. Всички легнаха и за момент се притаиха до вратата — може би се ослушваха. След това се отдалечиха на четири крака.
Сега беше ред на младия Джери да прескочи вратата, което той извърши със затаен дъх. Ту се спотайваше зад някой ъгъл, ту залягаше, докато най-после различи тримата рибари, които пълзяха сред буйна трева и надгробни камъни (намираха се в големи гробища), които приличаха на бели призраци, а и самата черковна кула приличаше на някакъв чудовищен призрак. Не бяха пропълзели далеч, когато спряха и се изправиха. И тогава започнаха риболова.
Най-напред ловиха с лопата. Скоро почитаемият родител стъкми нещо като инструмент, подобен на огромен тирбушон. С каквото и да работеха, работеха усилено, докато зловещият звън на часовника на църковната кула така ужаси младия Джери, че той хукна да бяга с коса, щръкнала като бащината му.
Но отдавнашното му желание да научи повече за тия неща не само го накара скоро да спре, а го подмами да се върне назад. Когато за втори път надзърна иззад вратата, те все още ловуваха с голямо усърдие: изглежда, че вече кълвеше. Долу нещо скърцаше и се съпротивяваше и приведените им фигури бяха напрегнати, като че дърпаха нещо тежко. Бавно и постепенно тежкият предмет разкъса пръстта, която го обгръщаше, и бе издигнат на повърхността. Младият Джери отлично знаеше какво е това, но когато видя почитаемия си баща, който се канеше да го отлости, така се изплаши, тъй като за него такава гледка беше новост, че отново побягна и не спря, докато не се отдалечи на повече от миля.
Дори и тогава не би спрял, ако не трябваше да вземе нещо така необходимо като дъха си, защото тичаше в едно призрачно надбягване, в което бе крайно желателно да стигне до крайната цел. Беше дълбоко убеден, че ковчегът, който бе видял, тича след него и си го представяше как подскача подире му, изправен на тесния си край, и е непрестанно на косъм да го настигне и да заподскача редом с него — може да го хване и за ръка. Наистина преследвач, от който човек иска да се отърве. Освен това този зъл дух беше вездесъщ и неочаквано се появяваше на непредвидими места. Нощта зад гърба му беше ужасна и все пак Джери тичаше само по пътя, избягвайки тъмните пресечки, от страх да не би ковчегът да изскочи като някакво сакато детско хвърчило без опашка и крила. Той се криеше из входовете, триеше ужасните си рамене по вратите и ги повдигаше до ушите си, като че ли се смееше. Сливаше се със сенките по пътя и хитро лягаше по гръб, за да го препъне. През цялото това време ковчегът непрестанно подскачаше подире му и все повече го настигаше и не беше чудно, че момчето се добра до вратата на дома си полуживо. Дори там ковчегът не го оставяше, а го последва по стълбата, като издумкваше на всяко стъпало, вмъкна се заедно с него в леглото му и се изтърси с мъртвешката си тежест върху гърдите му, когато заспа.
От този тягостен сън младият Джери се събуди в стаичката си след зазоряване и преди изгрев слънце. Усети присъствието на баща си. Нещо в работите му се беше объркало, поне така подразбра младият Джери от обстоятелството, че баща му държеше мисис Крънчър за ушите и блъскаше главата й в таблата на леглото.