— Казах ти, че ще го направя — рече мистър Крънчър — и ето че го правя.
— Джери, Джери, Джери — молеше го жена му.
— Пречиш на успеха на занаята ми — каза Джери — и от това и аз, и съдружниците ми страдаме. Нали трябваше да ме почиташ и да ми се подчиняваш? Защо, по дяволите, не го правиш?
— Опитвам се да бъда добра съпруга, Джери — възрази през сълзи горката жена.
— Това ли е добра жена — да пречи на занаята на мъжа си. Така ли почиташ съпруга си — като позориш занаята му? Така ли се покоряваш на съпруга си — с непокорство по най-важния въпрос за занаята му?
— Тогава още не беше се хванал с този ужасен занаят, Джери.
— Не ти ли стига — отвърна мистър Крънчър, — че мъжът ти е човек на честния занаят, ами си седнала да занимаваш женския си акъл с изчисления кога се бил заловил със занаята си и кога не бил? Една уважаваща и покорна съпруга изобщо не се занимава със занаята на съпруга си. И се смяташ за религиозна? Щом ти си религиозна, тогава на мене ми дайте някоя безбожница! У тебе има толкова природно чувство за дълг, колкото по дъното на Темза растат естествени колове — и на двете човек трябва да ви ги набият?
Караницата се водеше с нисък глас и приключи с товпа, че човекът на честния занаят свали с ритане калните си ботуши и се просна с целия си ръст на пода. След като надзърна плахо и го видя да лежи по гръб, подложил ръждивите си ръце под главата вместо възглавница, синът му също си легна и отново заспа.
На закуска нямаше нито риба, нито почти нищо друго. Мистър Крънчър не беше в настроение и беше много раздразнителен. Държеше готов един железен капак като граната, с който да попречи на мисис Крънчър, в случай че забележи у нея някакви признаци на молитва. Изчетка се и се изми в обичайното време и тръгна със сина си да изпълнява привидната си професия.
Младият Джери крачеше със столчето под ръка до баща си надолу по слънчевата и многолюдна Флийт Отрийт, но това беше един много различен млад Джери от момчето от предишната нощ, което тичаше презглава към дома през тъмнината и пустошта, за да избяга от зловещия си преследвач. Денят беше оживил хитрия му ум и всичките му нощни страхове бяха изчезнали — по отношение на тая подробност не е изключено тая сутрин да е имал събратя не само по Флийт Стрийт, но и в Лондонското Сити.
— Татко — каза по едно време младият Джери, като внимаваше да не попадне в обсега на ръката му и столчето да е между тях, — какво значи ресурекционист (Ресурекционист (ист.) — крадец на трупове, които се продавали обикновено на лекари — за анатомически и патологически изследвания)?
Мистър Крънчър спря насред улицата, преди да отговори:
— Откъде да знам?
— Мислех, че знаеш всичко, татко — каза безхитростното момче.
— Хм — отвърна мистър Крънчър, като тръгна отново и свали шапката си, за да даде свобода на шиповете си, — ами това е нещо като търговец.
— Какво продава, татко? — попита бързият малък Джери. — Каква му е стоката?
— Стоката му — рече мистър Крънчър, след като пообмисли въпроса — е от вида на научните стоки.
— Човешки тела, нали, татко? — запита жизнерадостното момче.
— Май че е нещо такова — каза мистър Крънчър.
— О, татко, много искам да стана ресурекционист, като порасна!
Мистър Крънчър се успокои, но поклати глава поучително и с известно съмнение:
— Зависи как ще развиеш дарбите си. Гледай да развиеш дарбите си и да не обещаваш никому повече, отколкото можеш да изпълниш, и на възможностите ти няма да има предел.
Когато окураженият по този начин малък Джери избърза няколко крачки, за да постави столчето пред банката, мистър Крънчър добави на себе си:
— Джери, има надежда в твоя честен занаят това момче все пак да ти донесе голяма радост и да ти стане отплата заради майка си.
ГЛАВА XV
ПЛЕТЕНЕТО
Този ден в кръчмата на мосю Дефарж пиенето започна по-рано от обикновено. Още в шест часа сутринта бледите лица, които занадничаха през решетестите прозорци, можаха да съгледат вътре други лица, наведени над стакани вино. И в най-добри времена мосю Дефарж продаваше виното доста разредено, но този път то беше извънредно рядко. Освен това беше и кисело или по-точно вкисващо, защото от него настроението на пиещите ставаше мрачно. От смачканото грозде на мосю Дефарж не излизаше игривият пламък на Бакхус, но в утайката му тлееше скрит огън и се разгаряше в мрака.
Трета сутрин поред пиенето в кръчмата на мосю Дефарж почваше по-рано от обикновено. Така тръгна от понеделник, а сега беше сряда. И не толкова се заливаха, колкото отрано изпадаха в мрачен размисъл. Сред посетителите имаше мнозина, които се бяха примъкнали вътре от момента, когато вратата се беше отворила, и сега слушаха и шепнеха нещо и които иначе не можеха да сложат и петак върху тезгяха, дори ако от това зависеше животът им. Те изглеждаха живо заинтересувани от кръчмата, сякаш можеха да поръчат цели бурета вино: местеха се от място на място, от ъгъл на ъгъл и вместо питие с жадни погледи поглъщаха приказки.