А сега заедно с пръстите се движеха и очите, и мислите. Така че, докато мадам Дефарж се придвижваше от група на група, пръстите, очите и стомасите на жените, с които беше говорила, ставаха все по-бързи и по-яростни.
Мъжът й пушеше до вратата и гледаше след нея с възхищение: „Забележителна жена! — каза си той. — Силна жена, величествена жена, страхотно величествена жена.“
Мракът се сгъсти, после се чуха църковните камбани и далечното думкане на военни барабани в двора на кралския дворец, а жените седяха и плетяха, плетяха… Мракът ги обгърна. Но наоколо със същата непреодолимост се спускаше и един друг мрак, сред който църковните камбани, тази нощ весело звънтящи от много високи кули из цяла Франция, щяха да се претопят на гърмящи оръдия и барабаните щяха да забият, за да заглушат злочестите вопли, които тази нощ звучаха силно като гласа на властта и изобилието, свободата и живота. Толкова много неща се струпваха около жените, които плетяха ли, плетяха, че самите им души се скупчваха нагъсто около една непостроена дървена конструкция, край която щяха също да седят, да плетат и да броят падащите глави.
ГЛАВА XVII
ЕДНА НОЩ
Никога преди слънцето не бе залязвало с такова ослепително великолепие над оня тих ъгъл в Сохо, както през тази паметна вечер, когато докторът и неговата дъщеря седяха заедно под чинара. Никога преди луната не бе изгрявала с такова меко сияние над големия Лондон, както през същата нощ, когато тя ги завари все още под дървото и озари лицата им през листата.
На другия ден Луси се омъжваше. Тя бе отредила тази последна вечер на баща си и двамата седяха усамотени под чинара.
— Нали си щастлив, скъпи татко?
— Много, детето ми.
Говореха малко, макар че от доста време стояха там. Докато беше още светло и можеше да се работи или чете, тя не се залови с обичайната си работа, нито му почете. Много, много пъти преди това бе вършила едното или другото тук, край него, под дървото. Този път беше по-различен от другите и нищо не беше в състояние да го направи обикновен.
— И аз съм много щастлива тази вечер, татко. Дълбоко съм щастлива заради любовта, която небето тъй благослови — любовта ми към Чарлс и любовта на Чарлс към мен. Но ако животът ми престане да бъде посветен на теб или ако бракът ми стане причина нещо да ни раздели, дори няколко улици, аз ще бъда по-нещастна и ще се упреквам много повече, отколкото мога да изразя с думи. Засега нещата са…
Засега нещата бяха такива, че тя не можеше да си владее гласа.
Сред тъжната лунна светлина тя го прегърна през врата и положи лице на гърдите му. На лунната светлина, която е винаги тъжна, както е и светлината на самото слънце — както е светлината, наречена човешки живот, защото идва и си отива.
— Най-скъпи мой! Можеш ли да ми кажеш, този последен път, че се чувствуваш напълно сигурен, че никакви нови чувства от моя страна, никакви нови мои задължения няма да попречат на отношенията ни? Аз го зная добре, но дали ти си сигурен в това? Сигурен ли си дълбоко в сърцето си?
Баща й отговори с радостна увереност и убеденост, която едва ли може да бъде престорена:
— Напълно съм сигурен, мила моя! Повече от сигурен! — добави той, като нежно я целуна. — През твоята женитба, Луси, бъдещето ми изглежда много по-светло, отколкото е могло да бъде някога — отколкото изобщо може да бъде без нея.
— Ако можех наистина да се надявам, че е така, татко!
— Повярвай, миличката ми! Наистина е така. Помисли само, че така е най-естествено и просто да бъде. Ти, макар предана и млада, не можеш напълно да разбереш грижата, която винаги съм имал — животът ти да не бъде похабен.
Тя протегна ръка към устните му, но той я взе в своята и повтори думата:
— Похабен, детето ми. Да не бъде похабен и изтръгнат от естествения ход на нещата заради мене. Твоята безкористност не е в състояние напълно да разбере колко много съм мислил за това. Но задай си само въпроса, как моето щастие може да бъде пълно, ако твоето е непълно?
— Ако не бях срещнала Чарлс, татко, щях да бъда напълно щастлива с тебе.
Той се усмихна на несъзнателното й признание, че би била нещастна без Чарлс, след като вече го е срещнала. И отвърна:
— Дете мое, ти си го срещнала и той е Чарлс. Ако не беше Чарлс, щеше да бъде друг. Ако пък не беше срещнала никого, аз щях да бъда причината за това и тогава тъмната страна на моя живот щеше да хвърли сянка, много по-голяма от самия мене, и щеше да падне върху тебе.