Той я прегърна, тържествено я благослови и смирено благодари на небето, че му я е изпратило. Лека-полека се прибраха в къщи.
На сватбата беше поканен само мистър Лори. Дори нямаше да има и шаферка, ако не се смята сухата мие Прос. След сватбата нямаше да се местят на друго място. Жилището се разшири, след като взеха горния етаж, който по-рано бе принадлежал на тайнствения и невидим обитател. Повече нищо не им трябваше.
Доктор Манет беше много разположен на скромната им вечеря. На масата бяха само тримата — третата беше мис Прос. Той съжаляваше, че Чарлс го няма. Много му се искаше да изрази неудоволствие срещу малкия мил заговор, който им го бе отнел, и пи сърдечна наздравица за него.
И тъй, дойде време да каже лека нощ на Луси и те се разделиха. Но сред тишината на третия час на деня Луси отново слезе долу и се промъкна в стаята му, обхваната от смътни страхове.
Всички неща си бяха на местата. Всичко беше притихнало. Той лежеше заспал, бялата му коса беше като нарисувана върху спокойната възглавница, а ръцете му се бяха отпуснали кротко върху завивката. Тя остави ненужната свещ в сянката, пропълзя до леглото му и долепи устни до неговите. После се надвеси над него и го погледна.
Горчивите води на затворничеството бяха издълбали хубавото му лице. Но той бе заличил следите им с такава решителност, че дори насън ги владееше. Тази нощ в безкрайните владения на съня нямаше по-забележително лице, в което се четеше тиха, решителна и предпазлива борба с някакъв невидим нападател.
Тя плахо сложи ръка върху скъпите гърди и отправи молитва винаги да му бъде вярна, тъй както се стремеше любовта й към него, тъй както неговите страдания заслужаваха. След това оттегли ръката си, целуна го пак и си отиде. Настъпи изгревът и сенките на чинаровите листа се раздвижиха по лицето му тъй нежно, както устните й се бяха молили за него.
ГЛАВА XVIII
ДЕВЕТ ДНИ
Сватбеният ден блестеше ярко и всички стояха пред затворената врата на стаята на доктора, където той говореше с Чарлс Дарней. Бяха готови да тръгнат към църквата: красивата младоженка, мистър Лори и мис Прос, която постепенно се бе примирила с неизбежното и щеше сигурно да изживее пълно блаженство от събитието, ако можеше да отпъди загнездилата се мисъл, че младоженецът трябваше да бъде брат й Соломон.
— Значи — каза мистър Лори, който не можеше да се нагледа на булката и непрекъснато се въртеше около нея, за да се наслади на всяка частица от нейната семпла и хубава рокля. — Значи, затова, мила моя Луси, аз съм те пренесъл през Ламанша. Беше такова бебче! Господи! Изобщо не мислех какво върша. Колко леко съм се отнасял към задължението си към моя мил приятел мистър Чарлс!
— Това не е било нарочно — отбеляза трезвомислещата мис Прос. — Затова как сте могли да го осъзнаете? Глупости!
— Наистина ли? Хм. Но, моля ви, не плачете! — каза кроткият мистър Лори.
— Аз не плача — отговори мис Прос. — Вие плачете.
— Аз ли, моя Прос? (Мистър Лори се осмели да се пошегува с нея поради случая.)
— Да, да, вие плачехте преди малко. Видях ви и не се учудвам. Този подарък с приборите, който сте им направили, е достатъчен, за да разплаче всекиго. Снощи, след като пакетът пристигна — каза мис Прос, — аз плаках върху всяка вилица и лъжица, докато очите ми се замъглиха и нищо не можех да виждам.
— Много съм доволен — каза мистър Лори, — макар че, честна дума, нямах намерение да крия тези дребни спомени от никого. Боже мой! Това е повод човек да се размисли за всичко, което е изгубил. Ето например, защо да няма сега и мисис Лори през всичките тия петдесет години?
— Невъзможно — дойде от мис Прос.
— Смятате, че никога не е трябвало да има мисис Лори? — попита джентълменът с това име.
— Пфу — отвърна мис Прос. — Вие сте се родили ерген.
— Ами — отбеляза лъчезарно мистър Лори и оправи малката си перука — това също е вероятно.
— Вие сте си били създаден за ерген — продължи мис Прос — още преди да ви сложат в люлката.
— Тогава мисля — каза мистър Лори, — че съм бил несправедливо онеправдан и че е трябвало да ми се даде възможност да избирам съдбата си. Достатъчно! Хайде, мила Луси — той я хвана нежно през талията, — чувам ги, че нещо се раздвижиха в другата стая. Мис Прос и аз, като две служебни лица, държим да не изпуснем последната възможност, за да ти кажем нещо, което искаш да чуеш. Ти, миличката ми, оставяш добрия си баща в ръце, които са също толкова сигурни и любещи, колкото и твоите. Ние ще направим всичко, от което той има нужда. Следващите две-три седмици, докато сте в Уорикшър или някъде там, дори банката „Телсън“ ще остане на заден план заради него (в известен смисъл). А когато на края на последната седмица той се присъедини към тебе и твоя любещ съпруг за вашето пътешествие в Уелс, ти непременно ще кажеш, че сме ти го изпратили в прекрасно здраве и най-щастливо разположение. Чувам стъпките на някого към вратата. Нека сега да целуна моето скъпо момиче с една старомодна ергенска благословия, преди някой да дойде и да си поиска своето.