Времето течеше много бавно и надеждите на мистър Лори помръкнаха. Сърцето му отново натежа и с всеки изминал ден все повече натежаваше. Третият ден дойде и отмина, след него четвъртият, петият. Пет дена, шест дена, седем дена, осем дена, девет дена.
С помръкваща надежда и натежаващо сърце мистър Лори преживяваше тревожни дни. Тайната беше пазена добре, Луси не подозираше нищо и беше щастлива. Но той не пропусна да забележи, че обущарят, чиято ръка беше малко отвикнала отначало, ставаше ужасяващо сръчна и че никога не беше изглеждал тъй погълнат от работата си, а ръцете му никога не бяха работили по-вещо и бързо, както в сумрака на деветата вечер.
ГЛАВА XIX
ЕДНО МНЕНИЕ
Уморен от тревожните наблюдения, мистър Лори заспа на поста си. На десетата сутрин от неговото напрегнато бдение той се стресна от слънчевата светлина в стаята, където беше потънал в дълбок сън през тъмната нощ.
Той потърка очи и се разбуди. Но се усъмни, че се е събудил, защото, като отиде до вратата на стаята на доктора и надникна вътре, забеляза, че пейката на обущаря и инструментите са прибрани и че самият доктор седи и чете до прозореца. Беше облечен в обичайната си сутрешна дреха, а лицето му (което мистър Лори ясно можеше да види), макар все още много бледо, беше спокойно съсредоточено и умислено.
Дори когато се увери, че се е събудил, мистър Лори изпита няколко мига замайваща несигурност дали всъщност видението на обущаря не е било негов сън. Очите му не показваха ли сега неговия приятел в познатите му дрехи и вид, зает с обичайното си занимание? Имаше ли нещо видимо, което да му подскаже, че промяната, която така дълбоко се бе врязала у него, наистина се бе случила?
Когато се запита за причината на първоначалния смут и удивление, намери очевиден отговор. Ако впечатлението не е било предизвикано от истинска съответствуваща и достатъчна причина, как той, Джарвис Лори, се е намерил тук? Как тъй е заспал с дрехи на канапето в кабинета на д-р Манет, а сега размишлява върху тия неща пред вратата на докторовата спалня рано сутринта?
След няколко минути мис Прос се озова до него и започна нещо да му шепне. Ако в този момент му беше останала капчица неверие, нейните думи положително щяха да го разсеят, но главата му вече се бе избистрила и не таеше ни най-малко съмнение. Препоръча да почакат до обичайния час за закуска и след това да отидат при доктора, сякаш нищо особено не се е случило. Ако той се намираше в нормалното си настроение, мистър Лори щеше предпазливо да потърси съвет и насока от мнението, което в тревогата си много държеше да получи.
Мис Прос се съгласи с препоръката му и целият план беше обмислен внимателно. Мистър Лори имаше предостатъчно време за обичайния си методичен тоалет, след което се представи на закуската в познатата си бяла ризпа и спретнати панталони. Както преди докторът беше повикан на закуска и той дойде.
Доколкото беше възможно да го разбере, без да нарушава деликатните и постепенни преходи, които за мистър Лори бяха единствената сигурна възможност, той отначало изказа предположението, че женитбата на дъщеря му се е състояла предишния ден. Един случаен намек, подхвърлен умишлено, за деня на седмицата и на месеца го накара да се размисли и да започне да пресмята и очевидно го смути. Във всичко останало обаче той напълно се владееше и затова мистър Лори реши да получи помощта, от която се нуждаеше. А тя беше от него.
По тази причина, когато закуската свърши и масата бе вдигната, двамата останаха насаме и мистър Лори каза развълнувано:
— Драги ми Манет, много държа да чуя вашето мнение на четири очи за един много любопитен случай, който дълбоко ме интересува, т.е. той е много любопитен за мен. Може би за вас, понеже сте по-добре осведомен, той няма да е толкова интересен.
Като погледна ръцете си, потъмнели от последната му дейност, докторът доби угрижен вид и се заслуша внимателно. На няколко пъти поглеждаше ръцете си.
— Доктор Манет — каза мистър Лори, като нежно го хвана за ръката, — случаят засяга много скъп за мен приятел. Моля ви, вземете го присърце и ми дайте добър съвет заради него — и най-вече заради дъщеря му, заради неговата дъщеря, скъпи мой Манет.
— Ако правилно ви разбирам — каза докторът с приглушен глас, — става дума за някакъв душевен шок?
— Да.
— Бъдете по-ясен — каза докторът. — Не пропускайте никакви подробности.
Мистър Лори видя, че се разбират и продължи:
— Скъпи ми Манет, става дума за един стар и продължителен шок, който много остро и дълбоко е засегнал чувствата, емоциите и — както вие там го казвате — съзнанието. Съзнанието. Става дума за шок, който е поразил пострадалия, не може да се каже за колко време, защото според мен той самият не е в състояние да прецени, а няма друг начин, по който това може да се установи. Става дума за шок, който пострадалият е преодолял в един процес и който той самият не може да проследи. Това чух от самия него, когато публично го описваше по поразителен начин. Става дума за шок, който той напълно е преодолял и сега е високо интелигентен човек, в състояние много усилено да използува ума си, да напряга физическите си сили и непрекъснато да обогатява познанията си, които по начало са големи. Но, за нещастие, настъпи… — той спря и пое дълбоко дъх — малко отклонение.