Когато колонистите се втурват към Лексингтън, редовната британска армия (както се наричала тогава) също напредва под строй към града. В здрача преди разсъмване приближаващите войници виждат от всички страни около тях въоръжени мъже, които тичат през околните ниви, изпреварвайки ги по пътя към Лексингтън. Когато войската наближава градския център, дочува в далечината да бият барабани. Най-после британците стигат до площада и двете армии се изправят една срещу друга: няколкостотин британски войници срещу по-малко от сто опълченци. При кратката размяна на изстрели на градския площад британците вземат връх, убивайки седмина доброволци. Но това е само първата от няколко битки през този ден. Когато британците стигат Конкорд с намерението да претърсят основно скривалищата на оръжие и муниции, за които са получили сведения, те отново се сблъскват с отрядите на съпротивата, но този път претърпяват сериозно поражение. Това е началото на Американската революция - война, която обхваща цялата американска колония и отнема живота на много хора. Когато на следващата година американските колонисти обявяват независимостта си, тази независимост е приветствана като победа на цяла една нация. Но революцията не започва като такава. Започва ето как: в една студена пролетна утрин едно малко момче, работещо в конюшня, дава началото на една епидемия от мълва, която се разпространява из цяла Нова Англия, разчитайки по пътя си на малък брой необикновени хора - неколцина Продаващи и един човек, съчетал в себе си дарбите на Знаещ и Свързващ.
ТРЕТА ГЛАВА
Факторът Прилепчивост
„УЛИЦА СЕЗАМ“, „ЗАГАДКИТЕ НА БЛУ“ И ВИРУСЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
В края на 60-те една телевизионна продуцентка на име Джоан Ганц Куни си поставя за цел да предизвика епидемия, насочена към три-, четири- и петгодишните деца. Посредникът на заразата е телевизията, а „вирусът“, който тя иска да разпространи - грамотността. Планирано е предаването да трае един час и да се излъчва пет дни в седмицата. Екипът се надява то да бъде достатъчно заразително, за да може да предизвика Повратна точка в образованието: да подпомага децата от бедни семейства, когато започват училище; да разпространява ценностите на образованието както сред децата, които гледат предаването, така и сред тези, които не го гледат, заразявайки не само тях, а и родителите им; и да има толкова дълготраен ефект, че да продължи да въздейства дори след като децата престанат да го гледат. Куни едва ли би използвала точно тези понятия или пък би обобщила целите си по начина, по който аз ви ги представям. Но в основата си това, което е искала да направи, с да предизвика епидемия от знания, е което да се противодейства на ширещата се епидемия от бедност и неграмотност. Тя нарича своята идея „Улица Сезам“.
Откъдето и да се погледне, тази идея е много дръзка. Телевизията е чудесен начин да се стигне до много хора лесно и евтино. Тя забавлява и омайва, но трудно може да бъде наречена образователно средство. Джералд Лесър, психолог от Харвардския университет, който работи заедно с Куни по създаването на „Улица Сезам“, споделя, че когато в края на 60-те получил покана да работи по проекта, той бил настроен скептично. „Винаги съм смятал, че методът на преподаване трябва да се пригоди към конкретното дете - казва той. - Опитваш се да откриеш силните му страни, за да ги използваш. Опитваш се да опознаеш слабостите му, за да ги заобиколиш. После нагласяш подхода си спрямо индивидуалните особености на всяко дете... Телевизията не е в състояние да постигне това.“
Добрият метод на преподаване се основава на взаимодействието, той ангажира детето индивидуално. Кара го да използва всички свои сетива, откликва на нуждите му. Телевизията, от друга страна, не е нищо повече от една говореща кутия. Правени са експерименти, при които деца, прочели даден текст, неизменно показват подобри резултати когато ги изпитват върху съдържанието от деца, които са гледали екранизация по същия текст. Ето защо експертите по образование описват телевизията като „слабо ангажираща“. Тя наподобява обикновена настинка, която се разпространява светкавично сред населението, но причинява само няколко подсмърчания и след ден преминава.