Проблемът е, че според първоначалния замисъл на предаването всички фантастични елементи са отделени от реалните. Това е направено по настояване на много детски психолози, които смятат, че смесването на реалния и въображаемия свят би объркало децата. Затова в сценките с мъпети присъстват само мъпети, а в кадрите, заснети на самата улица „Сезам“, присъстват единствено деца и възрастни. Вследствие на проучването във Филаделфия обаче Палмър открива, че щом се появят кадрите с улицата, децата напълно загубват интерес. „Искахме улица „Сезам“ да бъде свързващият елемент — казва Лесър. — И неизменно се връщахме там. Улицата беше спойката на предаването. Но там имаше само възрастни, а нещата, които правеха и за които си говореха, не бяха интересни на децата. Регистрирахме невероятно ниски нива на ангажираност на вниманието. Децата просто зарязваха предаването. Щом се появяха мъпетите, нивата на гледаемост се покачваха, но ние не можехме да си позволим подобни спадове.“ Лесър нарича резултатите на Палмър „повратен момент в историята на „Улица Сезам“. „Знаехме, че ако продължим да правим епизодите с улицата по същия начин, предаването ще загине. А времето напредваше неумолимо. Трябваше да направим пробното излъчване през лятото, а през есента да излъчваме в ефир, затова трябваше незабавно да решим какво да предприемем.“
Лесър решава да се противопостави на становището на своите научни съветници. „Решихме да пишем до всички детски психолози и да им обясним, че разбираме тяхната позиция за смесването на реалност и фантазия, но все пак сме решили да го направим. В противен случай сме пътници.“ И тъй, екипът решава да заснеме отново всички сцени на улицата. Хенсън и неговите сътрудници създават кукли, които се движат, говорят и съжителстват заедно с възрастните от улицата. „Така се родиха Голямото пиле, Оскар Мърморкото и Снъфи“ - казва Палмър. Онова, което днес възприемаме като квинтесенция на предаването — умелото съчетаване на мъхнати чудовища и обикновени възрастни, се ражда от отчаяния стремеж към прилепчивост.
Въпреки безспорните си достойнства Разсейкото е един доста несъвършен уред. Той ни показва, че детето разбира това, което се случва на екрана и затова внимава. Това, което той не ни показва обаче, е какво точно разбира детето - с други думи, дали обръща внимание именно на това, на което се очаква да обръща внимание.
Да разгледаме следните два откъса от „Улица Сезам“, които представляват упражнения по визуално сливане и учат децата, че четенето се състои в сливането на отделни звуци. В първия откъс женски мъпет на име Хъг се доближава до думата ХЪГ (на английски - „прегръдка“ или „прегръщам“), разположена в центъра на екрана. Куклата застава зад първата буква произнасяйки я внимателно, след това отива зад втората буква и накрая - зад третата. Прави го отново, като се придвижва отляво надясно и произнася всяка буква поотделно, преди да слее звуците и да изрече цялата дума. В този момент влиза мъпетът Хери Чудовището и също повтаря думата. Откъсът завършва с това как Хери прегръща доволната малка мъпетка.
Във втория сегмент, наречен „Оскар слива звуци“, Оскар Мърморкото и мъпетът Цупльо играят на игра, наречена „Делими думи“, в която думите се сглобяват и после се разглобяват. Оскар започва като извиква буквата „С“, която се появява в долния ляв ъгъл на екрана. Оскар обяснява на Цупльо как се произнася тя: „къ“. После в долния десен ъгъл на екрана се появяват буквите „А“ и „Т“, а Цупльо ги произнася заедно - „ат“. Двамата с Оскар крачат напред-назад, като Оскар изговаря първата, а Цупльо - втората част на звукосъчетанието, все по-бързо и по-бързо, докато звуците се слеят и двамата заедно произнесат цялата дума „cat („котка“ на английски). В този момент буквите в долния край на екрана също се доближават една до друга и образуват цялата дума. Двата мъпета я повтарят няколко пъти, а след това думата изчезва, съпроводена от трясък. Същата процедура се повтаря с думата „bat“.
И двата откъса са забавни и задържат детското внимание. И в двата случая Разсейкото отчита отлични резултати. Но дали наистина вследствие на тези епизоди децата усвояват основите на четенето? Това е далеч по-труден въпрос. За да намерят отговора, в средата на 70-те продуцентите на „Улица Сезам“ канят група изследователи от Харвард начело с психоложката Барбара Флаг, които специализират в тъй наречената „фотография на очните движения“. Изследването на очните движения се основава на идеята, че във всеки един момент човешкото око успява да се фокусира само върху много малка площ, наречена обхват на възприятието. Когато четем, във всеки един момент ние сме способни да възприемаме една ключова дума плюс четири знака вляво и до петнайсет знака вдясно от нея. Ние придвижваме очи от една такава поредица от букви към следващата, като се спираме - фиксираме се - върху нея достатъчно дълго, за да възприемем всяка една буква. Причината да можем да се фокусираме само върху толкова малко текст е, че повечето от сензорите в очите ни - рецепторите, които обработват видяното - са групирани в една малка област в самия център на ретината, наречен фовея. Затова движим очите си, когато четем: информацията за формата, цвета или структурата на думите не достига до нас, ако не фокусираме нашата фовея точно върху тях. Опитайте се например да прочетете отново този параграф, като се взирате право напред в средата на страницата. Няма да можете.