ПОЩАЛЬОНКАТА: Е, трябва да признаеш, че не е трудно да се досетя! (Посочва с жест колко е голямо Пилето.)
ПИЛЕТО: Така ли? (Поглежда се.) А, ясно. Пакетът е за Голямото пиле, а аз съм голямо пиле. Понякога забравям. Аз съм такъв, какъвто ме описва името ми. Голямото пиле е голямо пиле.
Голямото пиле се натъжава. То осъзнава, че всички си имат имена - например Оскар или Мърморко, а то си има само название. Пилето пита пощальонката как е нейното име. Имоджийн, отвръща тя.
ПИЛЕТО: О, какво хубаво име! (Поглежда с копнеж към камерата.) Ех, да имах и аз такова име, вместо просто едно название, сякаш съм ябълка или стол, или нещо подобно.
След което Голямото пиле започва да си търси ново име. С помощта на Мърморко то обикаля из цялата улица да събира предложения - Закълдакъл, Бъч, Омар, Лари, Сами, Ебънизър, Джим, Наполеон, Ланселот, Роки... Накрая се спира на Рой. След като всички са започнали да го наричат с новото му име, Голямото пиле осъзнава, че Рой все пак не му харесва. „Някак си не ми подхожда- казва то. - Мисля, че направих голяма грешка.“ (И си връща предишното име.) „Голямото пиле може да не е истинско име, но то си е мое и на мен ми харесва начинът, по който го произнасят приятелите ми.“
Това, поне на пръв поглед, е един отличен епизод. Замисълът е концептуален и предизвикателен, и в същото време въодушевяващ. Епизодът откровено третира чувствата и, за разлика от други детски предавания, казва на децата, че е нормално да не си щастлив през цялото време. А е и забавен при това.
Значи би трябвало да има успех, не смятате ли? Но няма. Изследователският екип на „Улица Сезам“ подлага на проверка епизода с Рой и резултатите са доста разочароващи. Първият сегмент с Мърморко и Голямото пиле се приема добре. Както може да се очаква, зрителите проявяват любопитство. После всичко се разпада. При втората сцена на улицата вниманието спада до 80 процента. При третата - до 78 процента. При четвъртата вниманието е 40 процента, после 50, после 20. След края на предаването анкетират децата за това, което са видели. „Зададохме много конкретни въпроси и се надявахме на точни отговори“, казва Розмари Тръглио, шеф на изследователския екип на „Улица Сезам“ „За какво се разказваше в предаването? Шестдесет процента отговориха правилно. Какво искаше да направи Голямото пиле? Петдесет и три процента отговориха правилно. Какво беше новото име на Голямото пиле? Двайсет процента отговориха правилно. Как се чувстваше Голямото пиле в края на епизода? Петдесет процента отговориха правилно.“ За сравнение, при друг епизод от „Улица Сезам“, подложен на проверка по същото време, правилните отговори на зададените въпроси след края са 90 процента. Епизодът с Рой просто не е направил впечатление. Не е прилепчив.
Защо епизодът се проваля? В основата на проблема е самият замисъл - шегата, че Голямото пиле не желае да се нарича просто голямо пиле. Малкото дете не разбира този тип игра на думи. В процеса на овладяване на езика децата правят редица предположения за думите и тяхното значение. Едно от най-важните е онова, което психоложката Елън Маркман нарича Принцип на взаимното изключване. На прост език това означава, че на малките деца им е трудно да разберат как така един и същ обект може да има две различни наименования. Естественото предположение на децата според Маркман е, че ако на един предмет или човек се даде второ название, то това название се отнася до някакво второстепенно качество или белег на предмета. Както сами можете да си представите, подобно предположение е извънредно полезно за едно дете, изправено пред изключително тежката задача да назове с дума всяко нещо на този свят. Дете, което научава думата „слон“, знае с абсолютна сигурност, че това е нещо различно от куче. С научаването на всяка нова дума познанията на детето за света стават по-точни. В противен случай, без Принципа на взаимното изключване, детето можеше да си помисли, че „слон“ е просто друго название за „куче“ и с всяка нова дума светът щеше да му изглежда все по-сложен. Принципът на взаимното изключване помага на детето да мисли по- ясно. Маркман пише: „Да предположим, че едно дете, което вече знае думите „ябълка“ и „червена“, чува някой да нарича ябълката „кръгла“. По Принципа на взаимно изключване детето елиминира предмета (ябълка) и неговия цвят (червена) като евентуални значения на думата „кръгла“ и се опитва да открие в предмета друг белег, който да назове с новото понятие.“