Разбира се, децата невинаги обичат повторенията. Онова, което гледат, трябва да е достатъчно сложно, за да позволява, дори и след многократни повторения, все по-задълбочено усвояване. В същото време не бива да е толкова сложно, че при първото гледане да ги обърка и отблъсне. За да постигне това равновесие, екипът на „Загадките на Блу“ прави зрителски проучвания, подобни на тези, които прави екипът на „Улица Сезам“ - но много по-обстойни. Докато „Улица Сезам“ подлага на проверка дадено предаване само веднъж, и то след като е вече завършено, „Загадките на Блу“ прави това цели три пъти, при това преди самото излъчване. И докато „Улица Сезам“ подлага на проверка едва една трета от своите епизоди, „Загадките на Блу“ тества всички епизоди.
Веднъж придружих екипа за проучвания на „Загадките на Блу“ при една от техните седмични срещи с деца в предучилищна възраст. Ръководител на екипа бе Алис Уайлдър - енергична тъмнокоса жена, току-що защитила докторат по проблемите на образованието в Колумбийския университет. С нея работеха още две жени, и двете малко над двайсетте - Алисън Гилман и Алисън Шърман. В деня, когато реших да ги придружа, те трябваше да подложат на проверка предложения сценарий пред група деца от една детска градина в Гринич Вилидж.21
Сценарият беше на тема поведението на животните. Всъщност това беше ранен вариант на епизода, представен във вид на картинна книжка, която в общи линии проследяваше начина, по който щеше се разгърне епизодът на телевизионния екран кадър по кадър. Изследовател изпълняваше ролята на Стийв - измиташе заедно с децата целия сценарий, като внимателно си водеше бележки за въпросите, на които отговарят правилно, и за онези, които ги объркват. Така например в един момент Шърман седна при едно русокосо петгодишно момченце на име Уокър и при четири и половина годишната Ана, облечена в поличка на бели и червени карета. Тя започна да чете сценария. „Блу си има любимо животно. Ще ни помогнат ли децата да открием кое е то?“ Децата внимателно я следяха. Тя започна да измита някои от помощните загадки, една по една. Показа им картинка на мравояд.
„Какво яде мравоядът?“, попита тя.
„Мравки“, отвърна Уокър.
Шърман отгърна на страница с картинка на слон. Посочи хобота му:
„Какво е това?“
Уокър се взря в картинката.
„Хобот.“
Шърман посочи бивните: „Знаете ли какви са тези бели неща?“
Уокър хвърли още едно око.
„Ноздри.“
Тя им показа картинка на мечка, после следваше първата насочваща следа на Блу - малко черно-бяло петно, оставено от лапата му.
„Това е черно и бяло“, каза Ана.
Шърман погледна към двете деца. „За кое животно иска да научи Блу?“ Дълга пауза. Ана и Уокър изглеждаха озадачени. Най-после Уокър наруши мълчанието: