4.
Когато във втора глава говорихме за ролята на хора като Марк Алпърт при превръщането на даден слух в социална епидемия, разгледахме два наглед необичайни примера за спечелване на последователи. Единият беше изследване, според което зрителите на предаването на Питър Дженингс по Ей Би Си са по-склонни да гласуват за републиканците от зрителите на Том Брокау по Ен Би Си или тези на Дан Радър по Си Би Ес. Обяснението за това е, че на подсъзнателно ниво Питър Дженингс дава сигнали на аудиторията си, че подкрепя републиканците. Вторият пример, който разгледахме, е изследване, от което става ясно, че харизматичните хора имат способността да заразяват другите с чувствата си без да използват думи, като умеят да правят това за кратко време. Изводите от тези две изследвания са сърцевината на Закона за малцината. Те подсказват, че в ежедневието ни има хора - като новинарите, които виждаме за по няколко минути на ден, или хората, стоящи мълчаливо до нас по време на кратък експеримент - които на подсъзнателно ниво влияят силно върху предпочитанията, състоянията и емоциите ни. Смисълът на Теорията за силата на контекста е, че такова влияние върху нас има и заобикалящата ни среда - и че макар често да не си даваме сметка за това, вътрешните ни състояния се влияят и от обстоятелствата около нас. Психологическата наука е богата на експерименти, които потвърждават този факт. Ето няколко примера.
В началото на 70-те години група социолози от Станфордския университет начело с Филип Зимбардо решават да направят симулация на затвор в подземието на университетската катедра по психология. За целта те превръщат три от лабораториите в килии, отцепват десетина метра от коридор, боядисват вратите в черно, поставят им стоманени решетки, а в килера на същия етаж правят малък карцер. Екипът на Зимбардо обявява в местните вестници, че търси мъже доброволци, съгласни да участват в експеримента. На обявата се отзовават седемдесет и пет души, а от тях Зимбардо и колегите му избират двадесет и един, които според тестовете са психически най-здравите и нормалните. На произволен принцип доброволците са разделени на две. Половината са „назначени“ като пазачи и получават униформи, тъмни очила и задачата да поддържат реда в затвора. Останалите са определени за затворници. Градската полиция в Пало Алто е помолена да „арестува“ затворниците по домовете им, да им сложи белезници, да ги откара в полицейския участък, да ги обвини във фиктивно престъпление, да им вземе отпечатъци, след което да им завърже очите и да ги отведе в импровизирания затвор. Там арестантите са накарани да съблекат цивилните си дрехи и да облекат затворнически. Отпред и отзад на униформите има номер, който е единственият начин за идентифициране на затворниците по време на престоя им.
Целта на експеримента е да се разбере защо затворите са толкова ужасни места. Дали защото хората, които лежат в тях, са ужасни, или защото обстановката и атмосферата в тях ги правят ужасни? Този въпрос е свързан с въпроса, който си зададохме при обсъждането на случая „Бърни Гьоц“, а именно - доколко околната среда влияе върху начина, по който хората се държат? Резултатът от проучването на Зимбардо е поразителен. Пазачите доброволци, някои от които преди експеримента се определят като пацифисти, с лекота се превръщат в безмилостни надзиратели. Още първата нощ те събуждат затворниците в два часа сутринта и ги строяват пред килиите, като ги карат да правят лицеви опори и им дават други произволни задачи. На сутринта затворниците вдигат бунт, унищожават номерата върху дрехите си и се барикадират в килиите. Реакцията на надзирателите е да ги съблекат голи и да ги облеят с пяна от пожарогасител. Водачът на бунта е затворен в карцера. „От време на време им крещяхме в лицата с все сила и се държахме грубиянски - спомня си един от пазачите. - Беше част от цялостната атмосфера.“ С напредването на експеримента надзирателите стават все по-жестоки и садистични. „Бяхме изненадани от бързината, с която се променяше ситуацията“, споделя Зимбардо. Надзирателите карат затворниците да се обясняват един на друг в любов и да маршируват с белезници и книжни торби по главите. „Държах се напълно различно от начина, по който се държа сега - спомня си друг надзирател. - Бях наистина изобретателен в жестокостите.“