Вторият вид тестове, които двамата учени правят, са така наречените тестове за бързина. Учениците получават 56 двойки числа, които трябва да съберат, или поредица от няколкостотин произволно подредени букви, в които да подчертаят всички букви А. Времето за всеки отделен тест е една минута. Следват втора група тестове от същия вид, но този път в края на теста никой изрично не напомня на децата, че трябва да преустановят работа веднага след изтичането на времето.
Хартсхорн и Мей провеждат най-различни тестове в най-различни ситуации, включително тестове за физическа подготовка - набирания и скок дължина, при които скришом наблюдават децата и следят дали достоверно съобщават резултатите си. Дават им задачи за вкъщи, където те могат необезпокоявани от никого да ползват речници или да помолят за помощ. След това двамата сравняват тези резултати с резултатите от подобни тестове в училищни условия.
В края на всички експерименти резултатите от тях изпълват три дебели тома. Изводите поставят под съмнение голяма част от дотогавашните разбирания за човешкия характер.
Първият извод на Хартсхорн и Мей няма да изненада никого и той е, че учениците са доста склонни да мамят. При един от тестовете, на които е било възможно да се лъже, оценките са средно с 50 процента по-високи от оценките на същия тест при засилен преподавателски контрол. Когато двамата учени започват да търсят закономерности, част от резултатите също са очаквани. Умните деца лъжат малко по-малко от останалите; момичетата - почти толкова, колкото момчетата; по-големите деца - повече от по-малките, а тези от здрави и щастливи семейства - малко по-малко от децата от нестабилни и нещастни семейства. При анализа на данните се наблюдават някои зависимости в поведението на децата, но те съвсем не са толкова, колкото може да се очаква. Не може да се каже, че има тесен кръг от заклети лъжци или пък тесен кръг от ученици, които никога не лъжат. Някои деца прибягват до измама в домашни условия, но не и в училище; други мамят в училище, а вкъщи - не. Дори и да знаем, че едно дете е излъгало на теста за довършване на изречения, не можем да сме сигурни, че то ще излъже и в теста за подчертаване на буквата А. Ако в рамките на шест месеца на една и съща група деца два пъти се даде един и същи тест при едни и същи обстоятелства, едни и същи деца ще прибягнат до измама по един и същи начин. Но ако се промени кой да е от компонентите - било то съдържанието на теста или ситуацията при провеждането му, променят се и начините, по които децата мамят.
Заключението на Хартсхорн и Мей е, че честността не е присъща на децата или, както те се изразяват, не е тяхна „неизменна черта“, а значително се влияе от ситуацията:
„Повечето деца прибягват до измама само в някои ситуации. Случаите на лъжа, измама и кражба са много слабо зависими един от друг. Дори измамата в класната стая е трудно предвидима - едно дете може да излъже на теста по математика, но не и на теста по правопис и т.н. Дали детето ще излъже в определена ситуация, зависи отчасти от интелигентността, възрастта, семейната среда и от още няколко други фактора, но също и от ситуацията и начина, по който детето се свързва с нея.“
Това заключение е необичайно. Ако ви помоля да опишете характера на най-добрите си приятели, вие няма да кажете: „Хауърд е много щедър, но само към мен, не и към семейството му“ или „Алис е невероятно честна, когато става въпрос за личния й живот, но на работното си място прибягва до някои хитрости“. Вместо това ще ми кажете, че Хауърд е щедър човек, а Алис е много честна. Когато става въпрос за личността на хората, всички ние естествено мислим в абсолютни стойности - той е такъв, или не е такъв.
Но Зимбардо, Харстсхорн и Мей твърдят, че когато вземаме под внимание само наследствените черти и забравяме ролята на ситуациите, ние се заблуждаваме за истинските причини за човешкото поведение.
Защо правим тази грешка? Вероятно еволюцията така е устроила мозъка ни. Учени, изследвали южноафриканските маймуни vervets, са открили, че тези животни са неспособни да разпознаят присъствието на леопард, дори и по трупа на мъртва антилопа, висяща от някое дърво. Подобно нещо се случва и когато наблизо е минал питон. Пренебрегвайки пресните следи в пясъка, маймуните смело навлизат в гъсталака и се стъписват при вида на змията.
Това не означава, че те са глупави. Поведението им е много по-сложно, когато става въпрос за нещо, свързано със себеподобните им. Те чуват вика на мъжкаря и познават дали той е от тяхното, или от съседно стадо. Ако чуят малко маймунче да вика за помощ, те веднага търсят с поглед майката, а не малкото, и винаги знаят чие е бебето. С други думи, vervets умеят добре да обработват определен вид маймунска информация, но в обработването на други видове информация не са така добри.